Психясалият БГ футбол по Долард и Шейвър

Две събития преди ден разбиха собствената ми идея за здрав сън и житейски непукизъм. Те се смесваха в ситна синьо-червена плетка. По-напред шаманите от синия регистър предричаха многохилядни шествия и демонстрации току-под прозорците на Дисциплинарната комисия, която щеше да наказва Левски за тежка простащина на "Герена" в мача срещу Литекс. Много не вярвах, защото хиляди не ходят на мачове, камо ли да се вдигнат на протест.

От друга се очакваше, макар и не толкова тревожно, решението от Бургас за пътуването на Любослав Пенев до Лондон. Логично за един кръг от хора, изненадващо за огромен такъв, новините от Бургас хванаха челната позиция, че дори не се чу наказанието на ДК към Левски с лишаване от домакинство за един мач и имуществена санкция от 10 000 лева. Отделно 1000 за хвърлени предмети.

Скандалната грозноватост на решението, свързано с Любослав Пенев
ме накара да се стегна и да почета. Само за два месеца и малко центърът на събитията успешно бе пренесен от от Герена-Казан в Борисовата градина. Нещата минаха от "Аз съм Иванушка Глупака" до офицери от пернишкия ГДБОП, Борисов и Иванов, ЦСКА и накрая Любослав Пенев. Поддържаща роля за БФС и Борислав Михайлов. Заплатите в Левски не били 820 лева, както бе посочено в един доклад, а цели 8 000.

Събитията на пръв поглед могат да се нарекат стечение на обстоятелствата, ако не говореха за заболяване. Реших, че след като съм си взел някога изпита по "Физиология на висшата нервна дейност" с отличен ще се добера някак до диагнозата. И стигнах до АГРЕСИЯТА. Разбира се не до модната къща, чието лице е Вальо Михов.

Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си.

Джеймс Долард дефинира агресията като "отговор имащ за цел увреждане на жив организъм".

Карл Шейвър я определя като "преднамерено действие, насочено към увреждане на друго лице". Тези действия или отговори могат да бъдат несъзнателни или съзнателни.

Инстинктивният характер на агресивността се подкрепя от Зигмунд Фройд
и Конрад Лоренц. Вторият обосновава схващанията си от етиологически позиции, тоест на базата на изследване на животни. Неговата "хидравлична теза" характеризира агресията като непрекъснато зараждаща се в организма и по този начин неизбежна.

В този смисъл се различават две основни форми: хетероагресия (или алоагресия) , когато това поведение е насочено навън от себе си, и автоагресия, когато е насочено към самия себе си.

В терминологията на Десетата ревизия на Международната класификация на болестите първото се отбелязва като "нападение", а второто като "себенараняване" (себеувреждане).

С оглед последните събития очевидно българският футбол е в динамична фаза на хетероагресия. Всеки срещу всеки. Важното е огънят да гори другаде.

 От известно време една група, част от която съм и аз "бием камбаната"
за почти предизвестената смърт на великата игра, ако не се проведе бързо и ударно лечение. Но колкото повече се ровя в симптомите на заболяването си мисля, че в нас пък, които искаме нещо различно от боричкането, преустройство в организма на играта, някой друг по-подготвен от мен може да разкрие синдром от друг характер. Да заключи, че сме в състояние на шизофренна психоза. И че не търсим промени, а налудностите ни, наречени дисморфофобни, предизвикват нашето безкритично убеждение, че определени части от тялото ни са деформирани.


Всичко е възможно. Проблемът е там, че играта футбол в България и съпътстващата я в крехко здраве индустрия е в тежка фаза на депресия. Конкретно с историята на Любо Пенев се питам, защо го пуснаха да пътува до Варна за мача с Черно море? Ами там е толкова лесно да се изчезне в Грузия да речем.

Наивистичната ми логика подсказва, че полетът от София до Лондон е
вътрешен полет за държавата Европа. Едва ли бе толкова трудно да се предупредят граничните власти на Албиона да не разрешават на треньора полет към Република ЧАД в Централна Африка, или плаване към Исландия на гости на  Гардар Гунлаугсон, още по-малко към остров Гренландия. Не за друго, а защото на Гренландия е много студено и белите якички са обречени на смърт. От студ разбира се, не от бели мечки.

Истината е, че дребните герои на силно комбинативния административен акт в полза само на преходната слава, са едни големи бели лабораторни мишки. Част от поредното изследване.

Всъщност Конрад Лоренц е използвал именно такъв тип животинки за доказване на теорията си.

И така, след 20 години отново сме на изходна позиция  пред текста и мелодията на на пръв поглед веселата песничка на фамилия Ампови за 9 милиона мишлета...Нима ще си останем държава от мишки!?