Джеки: Некадърници съсипват българския футбол, в Левски са евроидиоти

Публикувано на: 25.10.2008 11:10

Автор: Атанас Мецов, в. Новинар

© в. Новинар
Георги Димитров
Георги Димитров-Джеки е роден на 14 януари 1959 г. в с. Гредачево. Започва кариерата си на 16-годишна възраст в Берое(СтЗ) и бързо е привлечен от ЦСКА, където се превръща в основен стълб в отбраната на "армейците" и националния отбор. Със състава на "червените" изиграва 246 мача, печели 5 титли на страната, 6 пъти Купата на България и 3 пъти Купата на Съветската армия. През 1986 година легендата е привлечена от френския Сент Етиен, а след като спира с активния футбол, се пробва като треньор, като за последно води Марек"през миналия сезон.

- Г-н Димитров, как ще коментирате неприятната ситуация с националния ни отбор?

- Ситуацията е тъжна, а играта ни - трагична. Взехме 3 точки от 3 мача, от които две равенства в двубои, които трябваше да вземем задължително или поне такива бяха плановете. А за срещата ни с Италия - мисля, че никога няма да можем да играем срещу световен шампион в толкова слаба форма.

- Според вас къде трябва да търсим вината за слабото представяне на националите - в БФС, треньора Пламен Марков или в играчите?

- Не знам защо в България винаги търсим някой виновен, а не се вглеждаме в нещата по-сериозно. Чаках доста дълго, за да чуя дали някъде из медиите ще се завърти едно име, което се води отговорник за националните отбори. Не го чух и мисля повече да не чакам. Къде е сега Иван Вуцов и защо се покри? Защо никой не споменава името му? Нали беше там някакъв сигнализатор и най-големият и велик комбинатор и редеше програмата на националните. И какъв е резултатът от това - след три мача вече нямаме шансове за Мондиала, а отговорникът за националните отбори никакъв го няма. Видяхте и сина му - нареди го за треньор на Левски и сега 5 години няма да могат да се оправят от плодовете на суперталанта му.

- След мача с Грузия Димитър Бербатов заяви, че толкова си можем. Това истина ли е?

- За мен е абсолютна истина. Нямаме добри играчи, нямаме дори сносни играчи. Стоичков се опитваше да им вдъхне самочувствие, като ги обяви за най-добрите, но те не му се отблагодариха и пак се провалиха. Получават пари за нищо. Чух, че трябвало да ги мотивираме? Че те топката си не могат да спрат, за какво мотивиране говорим. Не знаят накъде да тръгнат и само търчат като мухи без глави, без ясна идея какво да правят на терена. Имат самочувствие, което се изгражда само благодарение на медиите - снимали тоя или оня с някоя певица и вече звезди - доволни. Оня ден гледах и Караджинов в Ботев - викаха го в националния, а той съдията тича повече и по-бързо от него.

- А как си обяснявате тези скандали по всички етажи на футбола ни?

- Обяснявам си го с некомпетентните хора, които управляват футбола. И тук не говоря за Боби Михайлов и БФС, а по принцип, като се погледне още от клубовете е пълно с всякакви некадърници. Аз отдавна твърдя, че който не става за абсолютно нищо, го вкарват в управлението на футбола. Погледнете дори щабовете на всеки отбор - там където в големите клубове има по 10 служители, тук са 50. В Европа на скамейката например стоят треньорът и още 4-5 човека от екипа му, заедно с лекарите. А тук треньори, домакин, шофьорите, човекът по поддръжката на тревата, всички са на скамейката.

- Има ли нужда от промяна в БФС?

- Не. Не разбирам защо се обръща такова внимание на Изпълкома. Когато правителството взема някакви отговорни решения, повишава цените на ток, на парно, няма толкова журналисти, колкото на срещата на ръководителите на футбола ни, които единственото, което правят, е да си търсят място за паркиране на джиповете пред централата. Досега помня едно решение на Изпълкома - да даде 3 точки на Беласица заради нередовен медицински картон на играч на Марек. Че то няма един клуб, който да е изряден в това отношение, то повечето футболисти, освен педиатъра им преди години, друг доктор не ги е преглеждал.

- За да се надяваме на нещо по-добро, трябва ли да се промени изцяло политиката на клубовете и как точно?

- Всичко трябва да започне от възпитанието на играчите. Те от малки се мислят за по-добри от Стоичков. А ако им направиш тренировка, каквато имахме ние едно време, не половината, а 90% от тях ще измрат. Треньорите са виновни. Как протича предсезонната подготовка на един наш спец ли? Излиза пред медиите и започва да се хвали как подготвил идеално момчетата, как те нямали никакви проблеми, приятели били, обичали се... Аз, между другото, се сещам за за едни във Варна дето и любов правеха, но това между другото. Та въпросните треньори и на Белмекен ги били качили, до Луната за малко щели да стигнат... и после - загуба след загуба. И се чуди какво става. Еми няма да стане така.

- След като треньорите са неспособни, не е ли работа на президентите да намерят истински специалисти?

- Президентите на нашите клубове са комплексирани личности и използват позицията си само да се показват. Ето, Томов в ЦСКА се е обградил с едни ветерани и ги използва за изкупителни жертви. Лъже ги, че ще им даде 1000 лв., а те горките стоят там и се оплакват в градинката, че и това не им дава. А той се показва - купил автобус. Стига де, ние сме в XXI век, то хората екскурзии в Космоса правят, а Томов се хвали все едно е купил ракета. И в Левски същото - купили стария автобус на Мюнхен 1860, дето сами не се знаят в коя дивизия са.

- И въпреки всичко не е ли странно, че Локо (Сф) отпада от Борац (Чачак), а Левски от БАТЕ и Жилина, които са от държави с по-скромна футболна история?

- Не е толкова странно. Докато бях във Франция, мачът на Левски с Антверпен, в който те получиха 3 гола за 6 минути, беше на първо място в класацията за куриози на всички времена. Това го споменавам не като фен да ги дразня, а просто, защото такива са фактите и явно на тях така им върви. Никой не може да отрече, че има защо да носят прякора си "евроидиоти". А и те се стараят сами да си го поддържат - то не беше Тампере, БАТЕ, Жилина, Беверен ли бяха онези 12 черни момченца, които слязоха от палмите да се разходят по зелената земя.

- Споменахте за престоя си във Франция, където играехте за Сент Етиен. Как се стигна до излизането ви в чужбина, защото много хора от вашето поколение се оплакваха, че комунистите не са ги пускали да играят на запад?

- Когато излязох аз, вече имаше доста играчи навън - Андрей Желязков беше във Фейенорд, Петко Петков в Аустрия, Чавдар Цветков и други. По партийна линия пък бяха изпратили една дузина в Кипър. За моя трансфер беше очаквано. Имах контакти със Сент Етиен от доста години, още от една контрола, която играхме с тях преди световното в Мексико 1986 г. Когато ме продаваха обаче, бях последният, който разбра, защото договорът беше подписан вече от други. Но въпреки всичко бях доволен. А относно това, че някой не са го пускали, вярно е, по-трудно беше, но към края на 80-те, ако те искаха, те взимаха. Друг е въпросът, че някои, които трудно правят кълбо напред, не могат да си вържат футболните обувки сами и освен тях, никой не им знае името, могат да си измислят всякакви оправдания.

- В какво най-общо се състои разликата между европейски клуб като "Сент Етиен" и един български клуб?

- Огромна е разликата. Тя е на всички нива - президент, играчи, тренировки. Например по мое време треньор там беше Касперчак. И едни такива леки, спокойни тренировки, че аз фланелката не си изпотявах. И се притесних, а той ми каза, че това не е България и се работи по друг начин, всичко е много по-спокойно. Например след загуба никога не е имало скандали. Дори понякога влизаше президентът на клуба, казваше "Горе главата момчета, има и следващ мач" и ни черпеше с шампанско. А в България, като загубехме някой мач и играчи, и ръководители цяла седмица не смеехме да се покажем по алеите на Борисовата градина.

- Не мога да не ви питам и за легендите, които се носят за вас, Гиби Искренов, Емил Велев и други от това поколение, че сте били бонвивани и сте обичали да си пийвате?

- Това не е вярно. Ние хванахме може би най-кофти времето. От 30 дена в месеца, аз 25 бях на лагери. Единственият път, когато съм си позволявал да пия по време на лагер, беше на един рожден ден на Стойчо Младенов, преди мача със Сърбия, който загубихме с 2:3. Пих една бира и то два дена преди мача. Понякога ходех на бар и пиех по 100-200 грама уиски, ама това да се случвало на два месеца по няколко пъти. Тогава трудно се влизаше и в баровете. Трябваше да отпускаме напрежението и за това има два начина - пиене или цигари. Например един Йохан Кройф признаваше, че на ден е пушил по 2 кутии цигари, Мишел Платини - също. Но такива бяха времената - създаваха ти някакво име, за да те контролират по-лесно. А ние се водехме офицери и ни държаха в желязна дисциплина, от която дори ни беше страх и не си позволявахме своеволия.