Бербатов разкри душата си пред Шиърър

Димитър Бербатов за първи път говори за раждането на дъщеря си и ролята му в отглеждането й през първите седмици. Той направи това в откровено интервю за BBC, като въпросите му задаваше идолът му от детството Алън Шиърър. Двамата нападатели си размениха комплименти на няколко пъти по време на интервюто. Бербатов бе попитан и за националния отбор на България. Той сподели, че вероятно му остава още една възможност да опита да се класира на голямо първенство и иска, когато завърши кариерата си и погледне назад да бъде доволен от това, което е направил за отбора. Нападателят на Манчестър Юнайтед говори още за детството си, в което е гледал Шиърър по телевизията, и за бъдещето си.

- Вече повече от година си в Манчестър. Адаптира ли се, харесва ли ти тук?
- Всичко е така, както си го представях, дори по-хубаво. Нямам никакви проблеми извън терена. Вече повече от година съм тук и нещата се развиват отлично. Нямам никакви оплаквания.

- Всеки може да види отвън колко голям клуб е Манчестър Юнайтед, така ли е и отвътре?
- Манчестър Юнайтед е един от най-големите клубове в света, играеш с едни от най-добрите футболисти, имаш мениджър, който ръководи клуба от толкова години. Ако искаш да се развиваш, това е мястото.

- Откакто си тук, феновете видяха ли най-доброто от теб?
- Вероятно проблясъци - голове, подавания, мачове. Но трябва да показваш това през цялото време и това е основната ми цел - да показвам най-доброто от себе си във всеки мач.

- Как се справяш с напрежението от голямата трансферна сума, дадена за теб? Аз си спомням, когато за мен дадоха 15 милиона паунда през 1996 г., го сметнах за привилегия, че някой е готов да плати толкова пари за мен.
- Всеки човек е различен, всеки мисли различно. За мен понякога е трудно, защото хората очакват толкова много от мен. Но така би трябвало да бъде, защото са дали толкова пари. Аз се опитвам да давам максимума от себе си във всеки мач и да помагам на отбора да печели трофеи и ние се справяме добре. Станахме шампиони в първия ми сезон на "Олд Трафорд" и мисля, че всички бяха доволни.

- На теб и съотборниците ти липсва ли ви Кристиано Роналдо?
- Разбира се. Всеки отбор, когато се раздели с най-добрия си футболист, усеща липсата, но ние имаме страхотни играчи, които могат да го заместят.

- Спомена сър Алекс Фъргюсън. След като го опознаеш, той различен ли е от имиджа, който има пред обществото?
- Той е такъв тип мениджър, който винаги защитава играчите си. Когато веднъж стъпиш на "Олд Трафорд" или на тренировъчното игрище в Карингтън, само тогава може да се види как се държи с футболистите.

- Стана голмайстор номер 1 в историята на националния отбор на България и освен това си капитан. Това как те накара да се чувстваш в този момент?
- Бях горд, бях горд. Това бе един от най-ценните моменти в кариерата ми. Както и ти много добре знаеш, да вкарваш голове за националния отбор, чувството е невероятно. И да подобря този рекорд беше страхотно. Сега обаче това вече е в миналото, трябва да продължавам да се развивам и да вкарвам още голове, за да мога след време, когато погледна назад и видя какво съм направил за страната си, да бъда щастлив.

- Сигурно си разочарован, когато гледаш как повечето от твоите съотборници ще отидат на световното първенство. Колко тежък удар беше за теб това, че не успяхте да се класирате?
- Очевидно ние сме голяма държава като Англия, Италия, Бразилия, но имаме добри футболисти и сме много разочаровани, че не успяхме да се класираме. Да се надяваме, че ще успеем да го направим следващия път, защото вероятно това ще е последният шанс за мен.

- Баща ти е бил професионален футболист. Това помогна ли ти, той даваше ли ти съвети?
- Да. Ако един млад човек има някой близък до него и той слуша какво му се казва, ще успее, независимо с какво се занимава. За мен това беше баща ми, той винаги беше до мен, даваше ми съвети, критикуваше, когато правех грешки. И до днес той е до мен, говорим по телефона, обсъждаме мачовете, грешките. Имах късмет да имам за баща футболист, който да ме учи.

- Той искаше ли от теб да станеш футболист или това беше в кръвта ти?
- Не, той ми казваше да избера каквото искам. Когато притискаш детето, не се знае дали то ще направи, което искаш от тях. Сега вече и аз съм баща и искам детето ми да се занимава с това, което избере.

- Как е бащинството? Стоиш ли буден по цяла нощ, за да помагаш?
- Аз просто гледам, защото нямам представа какво да правя. Трябва да съм честен, за първи път съм баща и съм в паника. Не знам какво да правя, но вероятно ще свикна.

- Говориш перфектен английски. Мисля, че има история зад това, свързана с филмите.
- Мисля, че ако не получиш достатъчно в училище, можеш да го научиш сам, ако имаш нужното търпение и воля. Гледах много филми, продължавам да го правя и да подобрявам английския си.

- Какво правиш извън терена, когато си тръгнеш от тренировка?
- Отивам при дъщеря ми.

- Играеш ли голф?
- Не. От целия отбор аз съм единственият, който не играе. Не ми харесва този спорт.

- Треньорството вълнува ли те? Обичаш ли футбола толкова?
- Обичам го много, но той е до време. Когато минеш 30, всеки казва, че си свършил. Има страхотни примери за дълголетие при нас като Райън Гигс, Пол Скоулс и Гари Невил. Аз винаги съм си мислел, че най-добрият момент да се откажеш е, когато си на върха.

- Спомена Гигс, Скоулс и Гари Невил. Какво е влиянието им в съблекалнята, след като са били тук толкова дълго?
- Факт е, че те тренират колкото останалите. Те са първи на тренировките и имат същата страст към играта като малки деца. Това запалва и останалите и е прекрасно да играеш с такива футболисти.

- Напомняш ми на Мат Ле Тисие, с когото играх в Саутхемптън. Той имаше подобен стил, подобни умения. Някои си мислят, че ти не работиш на терена, колкото останалите, при Ле Тисие беше така, но когато отборът има нужда от някой, който да направи разликата, да вдъхнови останалите с някое специално отиграване, ти си този човек.
- Опитвам се да не обръщам внимание, тъй като винаги ще има хора, които казват на черното бяло. Наскоро четох една книга, която започваше така: "Ако нямат красота и изящество в тях, са безсилни да стигнат до сърцето". Направи ми силно впечатление, защото аз обичам да играя по този начин - красиво и елегантно. Помня някои от головете на Мат Ле Тисие, които гледах като малък, както и твоите голове. Опитвам се да правя подобни неща.

- Обичаш футбола, играл си като дете. Наслаждаваш ли се всеки ден на тренировките?
- Разбира се. Понякога обичам да играя моята игра, да не показвам емоции, но това не означава, че не обичам играта. Всеки иска да играе вечно, но има момент, в който трябва да спреш. Знам, че ще е трудно за мен, сигурен съм, че е било и за теб. Опитвам се да използвам максимално времето, когато съм на терена.

- Някой ми каза, че си бил фен на Нюкасъл.
- Бях фен на Блекбърн, когато стана шампион с тях, след това на Нюкасъл.

- Хубаво е, че го казваш тук, на "Олд Трафорд". За първи път съм тук без да ме критикуват, защото няма никой на стадиона. Виждаш ли се с екипа на Нюкасъл един ден, след 4-5 години?
- (смее се) Аз същ щастлив тук и се наслаждавам на всеки миг. Бях фен на Нюкасъл само защото ти играеше там.

- Благодаря за комплимента. Понеделник сутрин взимаш ли вестник, за да видиш какво мислят хората за теб и дали журналистите смятат, че си имал добър или лош мач?
- Това е нещо, от което футболистите трябва да се отърват, защото имам чувството, че много играчи имат склонността да отварят вестника, за да видят каква оценка са получили. Мен ме интересува оценката на мениджъра, на баща ми, а не на хора, които не са играли футбол.

- Значи, когато аз, Гари Линекер и Алън Хансен коментираме мачовете в събота вечер, ти си казваш: Не ме интересува?
- Вие сте хора, които всеки би трябвало да слуша. Ако има критики, другите трябва да ги осмислят.