Коментарът на Кольо за едни семки и един лакът

Публикувано на: 18.12.2009 13:04

Автор: Кольо - Sport1.bg, Прспорт.бг

©Проспорт.бг
Сигурно си спомняте от часовете по биология, как учителят ви с наизустена псевдонаучна страст натъртва, че в човешкото тяло няма най-важен орган. Защото мозъкът не може да функционира без черния дроб, бъбреците са безполезни, ако панкреасът откаже, а здравите кости не вършат работа при спряло сърце.

В общия случай, предполагам, това е напълно вярно. Само че има един специален разред същества, които условно можем да наречем гонзовчета, дето имат ясно изразен най-важен орган - лакътя. При това не в строго органичен, а и в социален смисъл, защото може да ти послужи както на футболния терен, така и в претъпкания с малцинствени елементи автобус 120.

В четвъртък вечерта станахме свидетели на европейския триумф на гонзовчетата, наблюдаван със затаен дъх от две махали на североизток от София, три села в ихтиманско и цял Бретан, защото това беше и триумф на местната легенда и голмайстор с провлачения бас и еднопръстото чело.

Горчив дар, както е казал Милтън. Случилото се снощи на оголения като темето на легендарен подуянски вратар "Олимпико" е най-лошата шега, която съдбата можеше да си изиграе с евроизпадналите ветерани от Антверпен. Това беше все едно в Столипиново коледните подаръци вместо елена Рудолф да ги занесе Рудолф Хес.

Римската легитимация развърза отчаяно скръстените върху шкембето с ордена ръце на Адвоката и му даде уникален картбланш да запази монолитната управленска структура, в която едно нискочело момче за 820 лв. по трудов договор съчетата всички ръководни спортно-технически длъжности.

Гугутките може мечтателно да гукат за истински треньор, но напролет от разтапящия се сняг пак с лакти ще изпълзят гонзовчетата и ще падат от Сливен, ще реват от съдиите и нервно ще смучат в съблекалнята тъжния фас на поражението.

Същото вяло настроение, което бе обхванало в четвъртък самотника Клаудио Лотито при вида на жалките напъни на черните параолимпийци от третия тим да заработят някоя евро с тото двойчица, отдавна е запазена марка за празните трибуни в предградията на Ботевград. Само от време на време някой събира сили да остави фунийката със семки и да изръкопляска на Тампере.
Етикети: Автобус, 120