Всичко в ЦСКА опира пак до едни 50 000 лева

Да се залъгваме, че с идването на Йоан Андоне в ЦСКА за клуба ще настъпят светли бъднини, няма смисъл. Нека се обзаложим, че ако отборът не спечели титла този сезон, и това треньорско светило ще изхвърчи. За да дойде следващата жертва, която да обяви: "Целта ми е Шампионската лига!"


Каквото и да си говорим, става дума за пари. И за принципи. Които шефовете на "Титан" не спазиха.
За парите - не може едно от оправданията за изгонването на Любослав Пенев да е, че не искал да си намали заплатата от 25 000 евро. И неговият наследник да получава също толкова. Някак си Титаните олекват.

А сега и за принципите. Видя се, че не парите са причината за шута, бит на Пенев. А явно за пореден път намесата в работата на треньора е била груба. Любо искаше отговорността и решенията за вземане и освобождаване на футболисти да е само негова. Оставиха му само отговорността. Любо искаше дългосрочен план за ЦСКА, в който отборът ще се превърне в работеща и атрактивна машина в рамките на 2-3 години. Не му дадоха дори и година. Не можел да гарантира титлата. Ами и Ангел Червенков никога не се е осмелил да говори за златните медали, ама си работи на спокойствие в Литекс.


Казват, че за един бит сто небити дават. Любо яде бой миналия сезон, когато отборът изтърва аванса си на върха и остана след Левски. И започна да подменя отбора. В резултат надъханите от ентусиазма му футболисти стигнаха до паметния реванш с Динамо (Москва). След това Любо яде бой от Миньор и Литекс. Отговорът му бе - прочистване на тима от гуляйджиите. Нека да останат само тези, които мислят за футбол. Останалите да си опичат акъла. Който и тогава не се стресне - вратата. Оказа се, че така не трябва да се действа с горките момчета. И Любо опра пешкира. След като явно през главата му започнаха да се договарят разни чужденци със спорни репутации. И той си каза: "Ако някой друг се опитва да обърка нещата, аз нищо не мога да направя. Който иска да ме сменя в ЦСКА - добре дошъл, аз обаче нямам намерение лесно да се отказвам."


Веднага лъсна кои са услужливите мениджъри, винаги готови да помогнат срещу комисиона с намирането на нови играчи и треньор. Пък какви ще са те - да чукнем на дърво, да стават.
Да вземем например Йоан Андоне. Човечецът има някаква репутация. Ама си е наемник. Идва да работи за хубава заплатка. Съгласен е с предложените му помощници (макар Адалберт Зафиров да бе гласен за такъв на Йешич), съгласен е със селекцията, която е правена досега без негово мнение (нещо, което Любо не прие, и затова бе неудобен). Румънецът много ще знае кой къде ходи да се налива по чалготеките. Той си е външен човек в отбора, в България. Футболистите ще са респектирани към него до време. Сетне пак ще се разпищолят. Изходът е ясен - ако няма титла, няма го и Андоне. Той винаги може да обещае първото място, колко му е. Шест месеца няма да е безработен, после - свят голям. Но къде остават обявените принципи на "Титан" за дългосрочни планове, налагане основно на българи в отбора, на юноши и т.н. На майната си отиват. Ето къде.


Защото, ако гониш треньор, трябва да ти стиска и за неустойката му. А не да се пазариш и да правиш евтини номерца с приемане на оставка от преди 2 месеца. И да отстъпиш едва пред реалната опасност за съд. Но какво да говорим за принципи, след като се стигна до случая с Йешич. Първо той бе поканен, без да е прекратил договора си в Либия. И сетне, изведнъж, в ЦСКА се сетиха, че сърбинът може и да има нещо общо с някакво черно тото. Но какво да кажем, след като е пресен примерът с Пламен Марков - доказан специалист, съпричастен е към клуба. Той бе поканен за шеф в ЦСКА, след което така и остана да си чака обаждане. Вече 4-и месец.

Дори не става въпрос за принципи тук. А за професионализъм и по-скоро за отсъствието му. Но какво пък, може напук на всичко Андоне да успее. Знае ли човек.