В "Подуяне" брулят ябълки и трансфери

Левски реализира пореден свръхзвуков трансфер, от който тъпанчетата на много мениджъри нe издържаха. Пияндето Юсеф Рабех, вместо да избере по-добрата съдба в българския затвор, където му е мястото, след нарушена условна присъда за шофиране в нетрезво състояние, премина няколко граници, за да се озове в Анжи (Махачкала). Когато преди три лета дойде на Герена за 750 000 евро, Рабех беше марокански национал, перспективен футболист, щастлив мъж с приятелката си и не на последно място - добро момче. Преди няколко дни Юсеф напусна татковината като резерва в Левски, провален бранител, пияница, който, а не си поискал, а не си го хванал да кара джипа си на промили, достатъчни да уморят стадо марокански биволици.

За малко да забравя - и си тръгва от "Подуяне" за 350 000 евро. Говорим за загуба от близо 800 000 лева. Излиза, че за около 1000-та дни на Герена Рабех е губил всеки ден по 800 лева от стойността си. С такава девалвация може да се похвали само клетото левче по времето на Жан Виденов. А да, и друг продукт на гениалната синя селекция - Рашид Тиберканин. Той дойде в Подуяне за 325 000 евро, а днес е продаден на, забележете, Дубай Кълчър Спорт Клуб (каквото и да означава това) за 85 000 долара.

Рабех е само частен случай за особеностите на синия експорт и импорт, но много показателен. Звучи парадоксално, но до не чак толкова отдавна Левски имаше и големи трансфери. От Кривия и Здравко Лазаров сините прибраха над 4 милиона марки, над 4 милиона евро пък Левски получи за Гонзо от Рен. Предраг Пажин си тръгна срещу 800 000 марки! По онова време 800 000 марки се равняваха на това, което след епопеята в Шампионската лига Левски получи за евробойците Йовов, Бардон, Топузаков и Телкийски накуп.

А това вече е опасно, защото говорим за девалвация не на парите, а на мисленето. Днес сините приличат на чергар, случайно попаднал на златния пръстен на майка си Бижуто може да е безценно, но когато го предлагаш на тази и онази заложна къща, накрая получаваш едва 1/3 от стойността му.

Затова сега е срамно да си българин в Анталия, тази световна футболна борса на Изтока. ЦСКА и Левски се боричкат да прокарат този или онзи свой футболист в Алания или Анжи не за повече пари, а за по-малко само и само да има сделка.

Юсеф Рабех бе предложен на половината СССР, преди да се озове в Махачкала. Иван Стоянов - на цяла Германия плюс остатъци от австрийската империя. Всеки ще си остави едно наум, че има нещо гнило. Качествените неща не се предлагат, те се търсят. И точно заради това Рудар (Плевлье) има в момента някой си Маринкович, за който не пуска дори да влязат в хотела мениджъри, носещи оферти за по-малко от 600 000 евро, а Левски едва изнамери футболист за половината от тази сума.

Поведението на Левски и ЦСКА на трансферната борса е наистина унищожително за българския футбол. Двата гранда са на път да приучат футболна Европа, че София е столица на ментетата. Като онова, което сините пласираха на Амкар - Жеан Карлос. Преди две години бразилецът пристигна у нас с експортния етикет "Машина за голове". Когато свалиха опаковката му, на Герена установиха, че деветката може и да е машина, но за брулене на ябълки.

Таранът не отбеляза нито един важен гол и сините си го опаковаха наново, с надеждата самите те да излъжат някой. Е, намериха балък в лицето на Димитър Димитров, склонил да го замъкне със себе си в Перм Жеан. Само че кой е излъганият в случая? Левски привлече Карлос за 900 000 евро. Още 90 000 комисиона получиха двамата мениджъри, направили сделката - Мирчо Димитров и Джери Перейра. Почти кръгъл милион. Жеан всеки месец получаваше заплата от 15 000 евро - общо 300 000 бона през престоя му. И накрая за футболист, пръснали 1 300 000 евро, шефовете на Левски прибраха едва някакви си 350 бона от европейската валута!? Е, кой е по-глупав? Този, който е платил 1 300 000 евро, за да разбере, че не разбира от футбол, или онзи, който е броил 350 000 евро, за да се научи повече да няма взимане-даване с ментетата от Левски?

Апропо, същият този Жеан Карлос днес е в трансферната листа на Амкар и заточен във втория тим. Треньорът, който го доведе - отдавна уволнен. Левски - забранен. Не е далеч денят, когато "сините" ще бъдат забранени в целия бивш СССР, защото забълваха прекалено много ментета.

натам. За Жеан вече стана дума. Подобен е случаят и с Ричард. Еромоигмбе отиде при Славолюб Муслин в Химки за 1 100 00 евро. Нищо че навремето Тодор Батков тържествено се закле: "Не продаваме на всяка цена. Ричард например ще го пуснем само при оферта, гарантираща ни бюджета за един сезон." По-късно, когато Муслин бе натирен от Химки, Ричард получи с 87 процента от вота на феновете приза "Трансферно разочарование" и последва набързо Славо.

Забелязвате ли къде продава Левски в Русия - Химки, Амкар, Анжи... Клубове, които не са дори от средна ръка. Като добавим към тази тенденция и скандалната "Казанска афера" на глупостта, става ясно защо до година-две Левски трудно ще продаде в Русия дори продукти от собствената си "Синя" водка. Особено, ако и настоящото лице на тази водка - Юсеф Рабех, продължи и в Махачкала своите подвизи.