Сефтон Пери: България е извор на футболни таланти

Сефтон Пери е част от отдела за анализи и проучвания на УЕФА. Специалистът гостува на Общото събрание на Българската професинална футболна лига и предложи една много стегната и силна разработка за мястото на българския футбол в семейството на 53 членки на УЕФА. Той е специалист и в областта на лицензирането на клубовете. Разговаряме с господин Пери в компанията на Красен Кръстев, лицето на лицензирането в БФС, в почивката след първата част на Общото събрание. Започва той:

- Аз знам не повече от един процент от това, което знаете вие за българския футбол. Но повярвайте ми, наистина съм впечатлен от господин Михов. Сами виждате, че тук е Дейв (б.а. - Сър Дейв Ричардс), също Емануел (б.а. - Емануел де Мадейрош), който очевидно тук вече познавате и уважавате.

- Господин Пери, вие сте анализатор. вероятно знаете един процент за кухнята на нещата, но едва ли не сте наясно с глобалните проблеми.
- Да, глобално - да. Проблемът при почти всички от Източна Европа е промяната. Динамиката на тези процеси. както на финансирането, така и собствеността.

- Все пак, историята не познава такъв аналог. Държавният капитал трябваше да премине в частни институции, а никой не познаваше ясни и прозрачни пътища за това.
- Вие сте го преживели конкретно и знаете точно какво говорите. Ние разбираме, че е нужно време да се пренастрои всичко. Никой не коментира дали преди това организацията ви е била добра или лоша. Тя е работила. Но от това, което чух в залата, мисля, че всички трябва да са настоятелни и да отвоюват мястото за футбола в социалния живот. Анализите ни показват, че частният подход е най-правилен. Но да допуснем, че държавата не желае да се раздели с имотите си. Тогава нека не задушава клубовете с високи наеми, а да им даде да правят икономика. И те ще го направят.

- Във вашия анализ дадохте впечатляваща информация за позицията на България по отношение на приходите от телевизионни права.
- Честно казано и за мен е впечатляващо. Вие сте с по-добри показатели дори от Чехия. Хърватска, Румъния, Унгария също са след вас. Може би репликата в залата на Емануел (б.а. - Де Мадейрош), че в България има пет спортни всекидневника, няколко телевизии и десетки спортни сайтове, дава отговора. Всички тези медии не биха съществували, ако за българите футболът бе безразличен спорт.

- Не зная дали са ви информирали, но рейтингът на българските мачове е в пъти по-висок дори от тези от Шампионската лига.
- Аз не се изненадвам. Вече ви казах. Многобройните спортни медии подсказват и на хора, които не се занимават с анализ, че българите са привързани към играта.

- Но пък за сметка на това пропускат да ходят по стадионите.
- Чисто статистически е факт, че средната посещаемост преди 6 години в България е била 7 000, а сега 3 000 зрители. Причините вероятно са комплексни и се отнасят до затрудненията на клубовете и неизяснената собственост на стадионите. Това ги лишава от възможност за инвестиции. Аз обаче вярвам, че ще има и по-добри времена, защото България е място на таланти. Те се раждат тук. Не са изкуствен продукт.

- Имаме горещ картоф и той е лицензирането. Уверявам ви, че Вашият колега Красен Кръстев бе ненавиждан от половин България, след отнетия лиценз на ЦСКА.
- УЕФА е поставила своите критерии и те трябва да се спазват от всички. За да има голямо състезание, следва да се отговаря на условия. Признавам, че по-големият пай от финансовите средства отиват в най-големите клубове, защото те достигат най-високо. Засега това е положението. Що се отнася до вътрешното лицензиране, то това вече е въпрос на местната футболна власт.

- Бихте ли се ангажирал да препоръчате верния път във все още хаотична среда, като нашата.
- Стратегия. Това е. Не бива да се работи на настроения. Един политик харесва футбола, друг не, един харесва един човек, друг не. Не бива. Футболът не само на приказки е социален феномен и не само на приказки може да бъде много сериозен бизнес. Надявам се скоро отново да бъда в България и да видя повече оптимисти сред вас. Желая успех на всички български клубове в тяхната битка за по-добри дни!

Извън интервюто ви предлагаме приходите на българските клубове от телевизионни права през изминалата календарна година:

ЦСКА - 997 хиляди лева
Славия - 665 хиляди лева
Локомотив (София) - 785 хиляди лева
Литекс - 941 хиляди лева
Ботев (Пловдив) - 453 хиляди лева
Левски - 958 хиляди лева
Пирин (Благоевград) - 602 хиляди лева
Черно море Варна - 726 хиляди лева
Черноморец (Бургас) - 739 хиляди лева
Спартак Варна - 215 хиляди лева
Беласица Петрич - 185 хиляди лева
Локо Мездра - 540 хиляди лева
Берое - 277 хиляди лева
Вихрен Сандански - 299 хиляди лева
Миньор(Перник) - 596 хиляди лева
Монтана - 236 хиляди лева
Спортист Своге - 194 хиляди лева
Славия - 525 хиляди лева
Локомотив Пловдив - 560 хиляди лева