Ботев, бира и метъл

Публикувано на: 27.02.2010 10:12

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов-Полковника
Само на пръв поглед няма съвършено никаква връзка между Ботев, бирата и твърдия музикален стил. Моят личен човекобог - Христо Ботев, е възпял по-скоро тежкото вино като лек и упойка за родова безпаметност и фалшив патриотизъм.

В литературата знаците за много по-ранното отношение към бирата намираме у Хенри Гилбърт в книгата му за най-обичания разбойник Робин Худ. Там не по-малко обичаният отец Тък разсъждава върху ечемика и способността на всеки диот да го изяде вместо да го превърне в бира...

Но! Израсъл съм на място, където ботевият дух е част от естественото му проникване в мозъчния чип на всяко дете. В село, маркирало пътя на четата, командвана от знаменития и огнен българин. Участвал съм 10 пъти в поклоненията-походи от пристанищния бряг на Козлодуй до падината, затворена между върховете Околчица, Камарата, Купена и Вола.

Може би затова се почувствах като съсечен на две след окончателното решение на футболния съюз да извади пловдивския Ботев от "А" група. И нямаше да има нищо страшно, ако действието не бе плод на безумно поведение. То премина границата на високоволтовата емоция на феновете на ЦСКА, например, след като им отнеха правото за участие в Европа. Обстоятелствата са различни. И точно тези обстоятелства водят до съжденията за бирата.

През март 1912, когато Балканите влизат в тежката схватка на войната, тези имена влизат завинаги в историята:

Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер и Теньо Русев - домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев.

Името на футболното дружество (б.р.- Христо Ботев) предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 година.

Пловдив не е моят град, но не съвсем. Той е градът на моите кумове и на безброй приятели. Този град от десетилетия ме учудва с нискострастната логика в управлението.

Много често журналистите, вместо да упоменат стадион "Христо Ботев", казват: стадиона до Бирената.

И тук вече е пряката връзка - Бирената. Същата, която е една от двете компании с най-голям пазарен дял в България. Същата, която прави всичко друго, но не и да помогне по възможно най-естествената логика на пловдивските клубове. Те са няколко и са родили за България едни от най-знаменитите играчи, накарали цял свят да стои на крака пред тях. Като човек, който се опитва да плува в тежката среда на икономиката, разбирам поведението на собствениците. Ако има как, те ще изнесат всичко оттук и толкова. Но къде са властниците и да ударят по масата.

Това се отнася с пълна сила и за другата голяма компания, която е базирана в Стара Загора. Берое беше на косъм да последва Ботев и "А" група да се съкрати по естествен начин. Но там се намеси управлението на града и поне засега "закрепи" положението.

И се питам - в Пловдив честолюбие няма ли у управниците? Това е един от малкото градове с автентични фенове, различни от ЦСКА и Левски. Това е потресаващо. Още по-потресаващо беше съвсем технологичното разпространение на информацията за санкцията на клуба без емоцията за срината 98-годишна традиция.

Привържениците на Ботев през последните месеци показаха еднозначно, че са народ, а не мърша. Те воюваха за справедливост. Но някой следва да им помогне, за да стигнат докрай и да се завърнат, заедно със своя отбор и името на великия българин и богочовек Христо Ботев там, където им е мястото.

И тук не съдя Христолов, че е фалирал. Това се случва. Съдя го, че не показа сърце, а се прояви като инатливо магаре. Съдя бездушието, което се крие зад "тежките социални проблеми, липсата на средства за образование и здравеопазване...". Съдя отсъствието на разбиране за ролята на футболната игра и нейната магия в превенцията на същите тези дейности, за които не достигат средства.

Изцяло подкрепям привържениците на Ботев в тяхната битка за техния клуб. И тук ще им препоръчам истинската връзка на Ботев с метъла. Една от най-знаменитите групи на твърдия звук - "Епизод" е изпяла песни по почти всички стихове на неземния поет. Слушайте и действайте.

Защото - ЖИВ Е ТОЙ, ЖИВ Е!