"Кърваво писмо" за и "от" Митко Бербатов

За да не бъдем обвинени в някакво нарочно поведение, преди седмица пропуснахме един коментар на фен от мрежата, реакция по творчеството, в което бе набъркан Митко Бербатов. Днес обаче този постинг се публикува във вестник "7 дни спорт" и дори и тези, които не знаят що е то Интернет, вече ще видят текста. Беше четен през вчерашния ден в Канал 3. Разбира се, в конкретния случай, авторът с псевдоним  VaGro  със сигурност е отличен публицист. Видно е, че знае решаването на тази задачка. Вярно, със сигурност не е сред симпатизантите на нападателя.

Ето и любопитната трактовка на човека от нета по темата "Haters":

Kазвам се Димитър Бербатов и вече съм грамотен. Разбирай... имам си собствен блог в Интернет и се уча да пиша в него. Вече пуснах цели две "кървави писма", това е третото. То обаче не е предназначено за българските завистници към моя гений, а към феновете на Манчестър Юнайтед, сър Алекс Фъргюсън, УЕФА, ФИФА, британските журналисти, планетата Земя и цялата Слънчева система. Това си е моят блог и имам право да си пиша каквото си искам. От рецепти за макарони до SMS-и към фолк певици, ако преценя, че си струва. Защото, както ме е учила моята учителка по балет в Благоевград, аз трябва да съм скромен. Което означава да вкарвам само на скромни отбори. И следвам този завет докрай.

Аз съм преуспял човек. Това стана благодарение на гениалното ми откритие да съчетая футбола с балета. Най-тежко ми беше, когато природата ме принуди да се разделя с любимия си балетен атрибут - диадемата за коса. Но се преборих с тази жестокост и сега съм по-силен отвсякога. Около мен гъмжи от злобари и завистници. Мрази ме Руни, защото е по-плешив от мен.

Мрази ме Рио Фърдинанд, защото не може да посреща центрирана топка с рамо като мен.

Мрази ме кореецът Джи-Сунг Парк, че съм висок и синеок, а той е лилипут и очите му се отварят с ципове.
Мрази ме сър Алекс, защото жена ми е по-млада и по-хубава от неговата. Мрази ме английската преса, защото тя пише по-бързо, отколкото аз тичам, и това я вбесява.
Мрази ме и Лейди ГаГа, защото аз съм гостувал на Слави и Азис, а тя не е, а и едва ли някога ще го направи.
Мразят ме черните дупки и Млечният път, защото ги имам за втора класа и никога не прелитам по тях с мощната си и бърза кола.

Мразят ме и извънземните. Най-вече онези от Юпитер, защото до един са левскари. То по същата причина ме мрази и цялото земно кълбо. Не случайно на Земята й викат "синята планета". Но аз съм нависоко. Толкова съм нависоко, че изкуствените спътници ми се заплитат в прическата и ми съсипват гела.
Защото съм нависоко, понякога разбирам, че са ме пуснали на терена много след като мачът е свършил. Но тук, отгоре, всичко е толкова микроскопично и незначително. Тук горе аз често срещам боговете. Сядаме си на някой облак и кротко беседваме за това колко малки и злобни са хората към нас.

Наскоро Зевс ми сподели, че и той бил с проблеми като моите в началото на кариерата си, но ги решил бързо с малко гръмотевици, мълнии, торнада и цунамита. Понякога, когато сядам върху тоалетната чиния, за да оставя в историята поредното нещо от себе си, аз виждам миниатюрните хуманоиди да ме сочат с пръст и да ми се заканват. Подминавам ги с аристократична усмивка и просто им пускам водата от казанчето. Просто са жалки и невзрачни...

Толкова от този постинг, защото Елена ме вика да сменям памперса на бебето. Утре може да пиша пак, защото... аз съм Димитър Бербатов - най-скъпият резервен футболен балетист в Галактиката и вече съм грамотен. Разбирай... имам си собствен блог в Интернет и се уча да пиша в него.