Стоичков е електрошокът за мъртвеца Левски

Христо Стоичков напусна Мамелъди Съндаунс, или както там се казваше африканският му отбор. Новината явно е значима за световния футбол, щом час и половина след официалното й обявяване тя бе качена на видно място в над 3000 медии по цялото земно кълбо, както показа справката в Гугъл. Това означава, че всяка минута повече от 30 агенции, вестници, телевизии и радиа от Ванкувър до Владивосток са информирали за съдбата на Ицо, докато следяха между другото и домакинските драми на Челси и Севиля в Шампионската лига. Което в крайна сметка си е нормално, една Златна топка ще вълнува винаги Планетата.

Вълнува ли се обаче България от Стоичков?
По-скоро не, съдейки по апатията във футболното общество. Което пък си е отвсякъде харакири с Кама за самото общество. Може да звучи скандално, но този Стоичков вече е готов треньор за ЦСКА. А колкото и да е еретично - и за Левски! Така... така..., ще изчакам малко да отмине сърцебиенето на сините хунвейбини. Е, сега мога да започна. Сигурен съм, че днес треньорът Стоичков е на светлинни години пред треньора Любослав Пенев, да не говоря за ментето Георги Иванов. България направи голяма грешка навремето, като даде националния на Ицо да се учи с него на треньорски занаят. А когато се научи, направи още по-голям гаф - пусна Стоичков да си отиде. Замина си не с едно, а със сто и едно наум, което му помага с всеки изминат ден да се развива в професията.

Начело на България, воден от ентусиазма на доскорошния футболист, Стоичков живееше в свой си свят. Той вярваше, че всички са като него - №1 на своя пост, мислеше, че да играеш с двама защитници е гениалност, вярваше до глупост на Наско Сираков и приемаше журналистите като негови лични врагове. Днес от този Стоичков не е останал и спомен. Дори говори с братовчедите на Нелсън Мандела от африканските вестници на такъв английски, че те почват да се чувстват като братовчеди на английската кралица. Цяла България се забавлява със Стоичковото "Самтаймс люн, самтаймс уин", смее се на лингвистичната му култура. Не бива да забравяме обаче, че когато Ицо почне да говори така, задава се нещо опасно. Нали помните онова американско лято и: "Айнцу, цвайнцу, дрън"? Ето така в най-скоро време Стоичков пак ще дрънне по главата всички, които днес му се смеят. Защото покрай люн и уин Христо показа, че е дотолкова помъдрял, че да се учи от уроците на времето. И от собствените си грешки. Имах възможността да гледам три мача на Мамелъди на Камата. Този отбор няма нищо общо с надменната формация на Христо, която се титулуваше национален отбор

11-те малки негърчета на Стоичков играеха прибрани, подаваха си топката, пресираха и чакаха да вкарат гол. Над 60 процента от победите на Стоичков в ЮАР са с по 1:0. Още 20 процента с 2:1. Няма глупави атаки, няма игра с един защитник в линия, няма юруш на бананите. И Стоичков няма нищо общо с онзи Стоичков с костюма край тъчлинията на "Васил Левски".
Да, първенството на ЮАР не е като българското. По-силно е. Та само собственикът на отбора на Стоичков има толкова пари, че може да ангажира Хичо и Топчо да си бият дузпи в двора му, докато той си ровичка за диаманти. И в такъв шампионат Христо показа, че е израснал страшно много. Показа го и в краткия си престой в Селта. Когато Ицо и тимът от Виго се разделиха след 6-месечен брак, всички мислеха, че българинът се е провалил. Днешната съдба на Селта в Сегунда, а и цифрите, показват, че Христо е най-успешният треньор на галисийците в последните пет години!

Превърна се и в най-големия треньор на Мамелъди. Време му е да се върне и в България, за да покаже, че онова в националния е била необходимата грешка в треньорския му растеж. Та в крайна сметка това, което има Ицо като база, го няма нито един специалист у нас - той е работил с треньор №1 на хилядолетието Димитър Пенев, със светилата Йохан Кройф, Невио Скала и Боби Робсън, Жозе Мауриньо му е бил преводач. Ако надделее собственото си его да налага някакъв треньорски стил "Стоичков", ако компилира всичко това, на което са го учили споменатите треньорски икони, Ицо има шанса днес да сбъдне надеждите, които прибързано му възложихме, когато пое държавния тим.

Мястото на Стоичков е в ЦСКА. Клуб, който ако все още има някаква европейска легитимност, тя се дължи изцяло на Христо. Неслучайно самият Андоне побърза да се подсигури: "Ако не стана шампион, да идва Стоичков". Опитен човек като румънеца знае кой е необходим на червените. Самите боклукчии трябва да са наясно, че при нов провал в шампионата Ицо е единственият им шанс да не бъдат захвърлени на бунището от феновете.

Стоичков обаче е последният шанс и на... Тодор Батков.
Левски в момента е мъртвец, който се нуждае от електрошок, за да възкръсне. Нуждае се от някакво разтърсване из основи. А Христо Стоичков е достатъчна бомба не да разтърси, а да взриви статуквото на Герена, да извади сините от летаргията. Да, сектор "Б" ще изригне. Но за да изригне, ще трябва да се върне на стадиона и тогава Левски няма да играе пред 1000 зрители. Няма да има мъртви души. Та в националния Стоичков накара дори Мечо да излезе от зимен сън, да направи шпагат, да се сбие с противник. Стоичков в Левски наистина звучи еретично. Но почти толкова еретично, колкото Божидар Искренов в ЦСКА или Наско Сираков със свалени гащи пред същия сектор "Б". И в крайна сметка не въртят ли точно скандалните неща колелото на футболната история? Май отговора го знае само Христо Стоичков. От нас единствен той го е въртял.