"Турция не е Европа!"

"Ако пия вода на сцената и хората в салона не ожаднеят, значи веднага трябва да сляза и повече да не се кача там", казваше великият български актьор Никола Дадов по прякор Бачо Кольо - Мамата от Врачанския драматичен театър. Голям майстор, голям човек, честен до наивност, кристално чист дори, когато споменаваше мамата.

Беше точно преди десет дни. Гледах Берое и Локомотив (Пловдив). За първи път от незнаен брой години нещо ми трепна. Тези момчета се надиграваха в едно отлично темпо. И си мислех, че ако под Аязмото бях с някой гост от чужбина, нямаше да се срамувам. Сякаш усетих същия онзи сигнал на ожадняване на Бачо Кольо - Мамата. До мача в Мездра.

И думата ми е за ултрасите. Думата ми е и за зрителите на стадиона. Аз правя разлика. Съгласен съм с Кольо Гигов, че хората започнаха да се завръщат и да подкрепят своите. Както никога досега, благодарение на телевизионния проект гледаме почти всички мачове всеки кръг. Дотук добре.

Заради изгарящите емоции, един детайл от пейзажа остана скрит, а може би деликатно подминат. Там, в агитката, с червено-бели шалчета, през цялото време имаше изпънат самоделен транспарант с надпис на английски "Турция не е Европа!". Ние се направихме на щипнати, но румънският екип, присъствал на баталиите, приключи с фиксиране върху този транспарант и не направи коментар.

Точно две седмици преди случката в Мездра цъкахме с език над простотията в Диарбекир, където ултрасите замеряха с камъни и чужди и свои. Дори свалиха тъч рефера с авторитетно голям камък и прекратиха мача. В гостуващия отбор бе Димитър Иванков. Това бе в Турция. Кое му беше по-европейското в Мездра? Разликата бе в наличието на омагьосани крайни националисти, които много често са опасни за самите себе си. Омекнали мозъци, омотани, като нинджи, с неясно психическо здраве.



Румънският репортаж от Мездра:



Аз също съм националист, но когато става дума за българската традиция и автентична култура. Дискомфортно ми е от пискливи индивиди, неграмотни расисти (всъщност, има ли грамотни) и всякаква недодялана паплач, която неизбежно води до беди с различни мащаби. В това число и световни катастрофи. Кое в Мездра бе по-различно от това в Диарбекир?

Никога преди българските фенове не са имали по-стройна и по-стегната организация отсега. Те имат вече структури навсякъде. Те имат повече свои по места, отколкото всяка взета поотделно партия. И с този факт всички следва да се съобразяват. Всички ангажирани с организацията на мачовете следва да анализират. Органите на сигурността - безусловно.

И говоря не за организацията по обезпечаването на реда, а за анализ на новите обстоятелства и обучение за действие при този тип психология на тълпата. С отчитане, че само заради емоцията, на немалко от тези млади хора сърцата им работят с 200 удара в минута. И възможно ли е да мисли и се самоконтролира индивид в такова физиологично състояние. Нужно е много малко и очаквайте беда. Говоря за превенцията. Говоря и за диктат на закона.

Зачоплих темата не за да дам отговори. Нека всеки сам помисли. И дали изобщо става дума за това кой е в Европа и кой не? Зачоплих, защото ми трепна като гледах Берое - Локомотив (Пловдив). Защото бях горд, когато лудите глави в Рим се поклониха на ултрасите на ЦСКА в Лига Европа. Признаха ги.

А преди три дни много ме заболя... А никой не ме удари с камък. Бях пред телевизионния екран.