Лъжа е слухът за смъртта на БГ футбола

Мина. Преспахме втора нощ. Пресяхме семето от плявата на коментарите и попръжните  на Велики четвъртък. За мизерията и кончината на българския футбол. В Страстната седмица. Нека си поговорим.

СЪБИТИЯТА

Преди около 2000 години

В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.

Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото за това й усърдие ще се разгласи по цял свят.

Тогава Юда отишъл при Юудейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника (Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6).

От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

20 август 917 година

Цар Симеон I разбива многохилядна византийска войска, предвождана от Лъв Фока. Византийците акостират на пристанището в гр. Месембрия (сега Несебър) и поемат на Югозапад, където в землището на днешния Ахелой при река Ахелой се провежда една от най-величавите битки на Средновековието, чийто изход определя Българската държава като хегемон не само на Балканите, но и в цяла Югоизточна Европа. Армията на Византия претърпява пълен разгром и оставя хиляди жертви при р. Ахелой. Византийските летописци пишат, че дори след 40 г. по полето край р. Ахелой се белеели костите на загиналите византийски войници.

В битката участвали 60 000 българи срещу 62 000 византийци. На бойното поле намират своята смърт 35 000 българи и 60 000 византийци. Битката е била на път да бъде изгубена, но тогава, противно на всякакви традиции и правила, самият цар влиза в боя и с това повдига бойния дух на българите, които помитат всичко по пътя си. Византийската войска е обърната в бяг и е преследвана чак до стените на Месембрия, откъдето оцелелите византийци се спасяват, панически товарейки се на военните си кораби на път за Константинопол.

1989 година

От Запад на Изток по европейските земи "духна вятърът на промяната". Издуха футболни центрове, като футболен Видин, футболна Монтана, Велика футболна Враца, Велики футболен Плевен, футболен Ловеч, Велико футболно Търново, Велика футболна Горна Оряховица, футболен Павликени, футболен Свищов, Велики футболен Русе, футболен Разград, футболен Търговище, футболен Шумен, Велика футболна Варна, Велики футболен Бургас, Велики футболен Сливен, Велика футболна Стара Загора, футболна Нова Загора, Футболно Раднево, Велики футболен Пловдив, футболен Карлово, футболен Пазарджик, Велики футболен Благоевград, футболен Кюстендил, футболен Перник, Велика футболна София.

От гореизброените малцина се изправиха. Появявиха се нови. Но така е било и преди. Ичезват АС-23, ФК 13, Шипка и т.н., непосредствено след Втората световна война. Славия губи статута на хегемон. Има нови фаворити. ЦСКА и Левски (б.а. - не този Левски, за който се твърди, че е преследван и репресиран, а този, който и днес е мил на властта).

Пявиха се фирмени, като Нефтохимик и Литекс, които обърнаха логиката на събитията. Левски отново оцеля. ЦСКА едва не бе закрит.

СЪБИТИЯТА ДНЕС

"Царят" съвсем не е гол. Това , че в деня на Светата и Велика сряда 3 отбора от "Б" група и един гладен от "А" образуваха ТОП 4 от турнира за Купата на България е може би просто път към Светото разпятие и Възкресение. А може би самият "Цар" влезе в битката, за да повдигне бойния дух. Нещо се случи. И не вярвам да е за лошо. Даже много добре.

КОЙ, КОЙ Е?

Отборите

Берое - дълги години сиромашия. Но се стегнаха хората. Влязоха в "А" група. Аха да се споминат през зимата, но намериха сили да останат прави и да играят. Да играят, като истински мъже.

Чавдар (Етрополе) - доскоро се свързваше с тим, трениращ непосредствено до "великите ловни полета". Но "главният ловджия" Емил Димитров съвсем е наясно какво прави. Ако всяка малка община имаше по един такъв човек, с такова сърце, то тук нямаше да бъде Швейцария, но със сигурност хората щяха да живеят в достойна България.

Черноморец (Поморие) - част от един голям и очевидно работещ проект. Най-новото в най-новата българска футболна история.

Калиакра - В Каварна си имат кмет. С идея сходна, с тази на Емил Димитров за Етрополе. Юрист и рокаджия. Няма как да не е широко скроен. Няма тесногръд рокаджия.

Треньорите

Започвам с дълбоко уважение към най-възрастния - Борис Ангелов на Чавдар. Младата вълна колеги малко се обърка и ни занимаваше с коментарите след мача на "Борис Николов". Бате Боре Николов е един страхотен треньор и човек, но той все пак си е в Благоевград. Та Борето Ангелов познавам от много години. Макар и току-що прехвърлил 60 той няма нужда от смяна на "чипа". По рождение при него процесорът е проектиран да работи с висока скорост, "рама" му няколко гигабайта, огромен "хард диск" и освен това не функционира само на български. "Преводачът" му използва и чужди езици, особено немски. Професионалист.

Илиян Илиев на Берое. Той е единствен от четворката, с когото контактът ми е по-пресен. Ако махнем емоционалната опаковка в отношението, защото е играл в Левски и има някои особени заслуги срещу ЦСКА, ще видим, че си имаме работа с един извънреден млад професионалист. Изключителна футболна култура. С него е удоволствие да говориш дори за пробламите. Защото не се оплаква. А работи. И вероятно заради това всички му вярват. Аз не се различавам. Вярвам му и се гордея, че се знаем.


Петър Хубчев - най-успелият от всички треньори в ТОП 4 на турнира. Наставник на Черноморец (Поморие). Познавам го близо 20 години, а от 12 сме работили по-тясно и по няколко футболни проекта. Със сигурност неговите хлапета са най-сериозно подготвените тактически играчи в България. Заради по-големия опит могат да се конкурират с тях в този план само Литекс, Локо (София) и Берое. Никой друг. Пепи не е сред най-големите приказливци, но в неговия отбор е налице желязна дисциплина и условия за разгръщане на всяка футболна идея.

Филип Филипов - стратегът на Калиакра. Първото нещо, което го отличава от всички във финалната четворка е, че той е единственият "червен" продукт. Познавам Фичо почти 20 години, работих заедно с изключителния му баща, доктор Павел филипов - един мегапрофесионалист в спортната медицина. Второто, което отличава рязко Филип от всички останали е извънредната му обща култура и елитен стил. Вероятно и собствената му семейна среда е дала отражение, вероятно факта, че съвсем невръстен вече играеше в Корея. Един голям боец, като състезател, който в сряда, бе великият пълководец на своите момчета, повечето от коите все още на крехка възраст.
Филип сякаш изведнъж се хвърли в професията и започна работа с подготвителна група в ЦСКА. Най-важната възраст. От собствения опит на вече две поколения знам, че първият треньор е, като първият учител. Той винаги се помни. С всичко което ти е дал и всичко, което е пропуснал. Но всички детски очички са вперени в него. Месец-два, след като започна, попитах Филип как се чувства в новата роля. Отговори ми кратко: "Голям кеф". Тогава прогнозирах, че той ще стане голям треньор. Ще има още много сняг да се стопи на "Черни връх", докато разберем колко вярна е била моята прогноза. Но поне сега при съчетанието с рокаджията-кмет, нещата няма как да не получат метъл звучене.


МНЕНИЕ

Какво лошо има във всичко това, че имаме непозната картинка в ТОП 4 на турнира за купата на България? Всички придакват, че клубовете станали еднакво слаби. Е, в това не вярвам. Вероятно много от тези, които са солисти в хора, са наясно, че има рязка несъстоятелност на статута им на "майстори". Събитията се променят. Нявсакъде и във всичко. Може би идва нова вълна.

Аз вярвам във възкресението на нашия футбол. Въпреки неговото управление. Вярвам, защото България все е изкарвала по някой Симеон Велики да поведе войската. И след това "костите на византийците" се белеят още 40 години. До следващата голяма битка.

Днес е Велики петък

Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.

Иде Велика събота

Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее:

    "В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог,
    в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе,
    Който изпълваш всичко".

Юдеите запечатали гроба и поставили стража.

Велика тайна! "Да замълчи човешкото създание!" - пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.

Аз вярвам във Великото Възкресение на българския футбол, макар и дете на историческия материализъм, т.е. атеист. Все пак, това е моята и на хиляди хора религия. Може би ще има нови "светци". И какво от това?