На Байер - Байерн нямаше камъни! Пътепис от Германия

Германия е държава, която е палила най-тежките пожари в Европа през последните 100 години. И не само ги е палила, но и милиони хора са си отишли невръстни и невинни от този свят. Но изглежда си е научила урока.

Когато говорим за футбол, то Германия е печелила много повече "войни", отколкото на бойното поле.

Играла е най-много финали на световни първенства.

Чувал съм, че в началото на 20 век в училищата, в Германия за България се е преподавало, като за "Германия на Балканите". Познавам и хора, които са го потвърждавали.

Така се роди идеята за запалянковски паралел между Германия и "Германия на Балканите" във футболния мир.

Преди седмица имахме отличния шанс да проследим битката на Кьолн и Херта на 3 април, завършила с безусловна победа на гостите с 3:0. Видяхме дори Валери Домовчийски като част от успеха. Със сигурност знам езика, включително с неговите по-пиперливи фрази и жаргонни изрази. И пак със сигурност никой никого не пожела да убие, още по-малко да удари с камък. То и къде ли ще го намери на "Рейн-Енерги Щадион"!? 50 000 души погледаха, похапнаха, попяха и макар и тъжни си отидоха, като нормални хора.

Неделя - 10 април. На тази дата през 1979 година в космоса вече е първият български космонавт Георги Иванов. На тази дата е роден моят приятел, журналистът-международник Веско Русинов. Но за футбол ставаше дума.

С моя колега от Националната спортна академия Стоян Пунчев, с когото сме на специализация в Кьолнската спортна академия решихме да тестваме още по-горещ мач. Байер срещу Байерн в
Леверкузен.  Така и така се занимаваме с футболен анализ, поне да разберем със сигурност какво се случва около самата игра.

Обличам чисто нова фланелка на Байерн и потегляме с  железницата към "Бай Арена".  Германското "БДЖ" си е "друга бира". Дори се смесваме и с други баварски фенове. Заговаряме ги, уговаряме се и за други мачове.

Голяма скука. Изтипосал съм се с фланелката на баварците, а от местните в Леверкузен никой не ме псува. И тук няма камъни. "Бай Арена" е и по-малък стадион. Всички са по-близко един до друг.

Никъде по челата ни не пише, че сме българи, та заради Митко Бербатов да ни щадят. Не. Отново същата работа. Хапват, пеят, подкрепят своите и си тръгнат. Не се гонят по гарите и стоянките на автобусите. Не се правят на мъже. Не бранят селска чест. 1:1. Байер пропуска възможността да се доближи до своите гости в класирането и изостава. И какво от това!?

В Леверкузен също има много миньори. Но никой не счупи нищо. Никой не нахлу никъде. Дори портиерите не се озъбиха на никого. Не изръмжаха на момчетата с фланелки на Байерн.

Политически може би България някога е била Германия на Балканите. Може и да сме побеждавали Германия на четвъртфинал на световното в САЩ, може и да сме обръщали мач срещу Германия от 0:2 до 3:2 на стадион "Васил Левски", може...Но моето поколение не помни нищо повече от това да се държим непоправимо като хора, за които времето е спряло, докато другите не само че не спират, но и спринтират напред. Въпреки кризата.

Във влака към Кьолн сме отново сред запалянковци. Никой нищо не чупи. Ще трябва да се свиква.

Ще погледаме и други мачове. Каква скука. Драмите са само на терена...и от време навреме в черното тото.

Животът на нормалните хора и техните деца е в безопасност. Контрапункт на случая в Мездра, в Поморие и къде ли още не...

Кьолн-Леверкузен-Кьолн