Бабаитите на..., или как го правят германците

С колегата Стоян Пунчев от Националната спортна академия продължаваме своите наблюдения върху организацията на мачовете в Германия. Вече видяхме много на Кьолн - Херта, още повече на Леверкузен - Байерн. Ред беше на Кьолн - Бохум. Два клуба, които се борят за името си, а гостите да не изпаднат. Решени сме да почерпим опита на германците в различните фази на организация, да разказваме, пък ако успеем да събудим поне някакъв порив у нас - супер! Така и така ни учат на футболен анализ в Кьолнското спортно висше училище, а и живеем почти до централния вход на 50-хилядния красавец "Рейн Енерги Щадион".

В разказа си от миналата седмица описахме отношението между агитките. Тук има много да наваксваме.

Решихме да обърнем внимание на билетите. Всеки средно информиран у нас знае, че входните талони се продават поне от месец по интернет и директно в офисите на стадиона. Има твърди абонати, но винаги има и свободна продажба. Няколко са и лицензираните фирми, които имат право да продават билетите.

Половин час преди началото на мача все още могат да се видят хора, които размахват тестета с билети, които са на по-ниска цена. Това са остатъчни количества на лицензираните фирми и те правят опит да си върнат поне вложените пари, без печалба. С други думи те се възползват от търговската отстъпка и търсят минимални поражения, защото понякога се стига и до такива. Все пак мачът е срещу Бохум. На трибуните не са 50 000 зрители, а малко над 46 000. Никой не преследва продавачите на билети, които са извън регламентираните каси, защото те самите са част от системата на продажби и търсят последния цент приход.

Празникът е гарантиран, обстановката - отлична. Не се забелязват дори къде точно са непродадените над 3000 места. Домакините са в отлично настроение, пеят и сякаш се омайват от един нов потенциален идол. Моят сръбски връстник Зоран Тошич бележи още в 15-ата минута, а местните запалянковци лудват по него. Вероятно преотстъпеният от Манчестър Юнайтед външен халф няма да направи кариера на "Олд Трафорд", но тук му е гарантирана голямата доза обич на феновете. Той подсилва чувствата с отлична игра и ново попадение в 78-ата минута. Следват прегръдки и хорово пеене с ултрасите след мача. Тошич точно в този момент се чувства като Бог. Хората снимат с телефоните, радват се. За десерт към любителите на пеенето се включва и местната икона Лукас Подолски, който дели непреходната слава със световноизвестната Кьолнска катедрала.

Междувременно група бабаити от Бохум съвсем не са настроени приятелски към своите и са готови да ги линчуват. Няколко стюарда се изпречват на пътя им. Делят ги само рекламните пана. Почти, като в Мездра. "Само" осветлението различава двата стадиона. Сякаш ситуацията е "на кантар". Появяват се обаче няколко униформени от специална селекция. Те буквално спират светлинния поток от лампите към нервираните мъже от миньорския градец край Дортмунд. Дори най-вероятно при непосредствен контакт един от тези представители на полицейските сили би се справил сам с цялата група. Със сигурност нямат нищо общо с габаритите на полицейския служител Кольо Стотинката от един страстен български футболен градец. Очевидно - така се прави.

На следващия ден Байерн съсипа Хановер със 7:0 и остави глътка въздух за Бохум. Сега Нюрнберг, Бохум и Фрайбург имат по 28 точки, а Хановер 27. Някои от тях със сигурност ще си тръгнат към Втора Бундеслига, където сякаш вече твърдо е столичният Херта с актив от 22 точки.

Не че не се знае, но да потвърдим. На почивката между двете полувремена поне половината зрители напускат местата си преди всичко, за да опитат от така популярните вурстове и други местни традиционни глезотии. Както и да го погледнем, само от това перо, в най-лошия случай Кьолн прави поне 100 000 евро чисти на домакински мач. Или - няколко милиона на сезон.

И тук май има какво да прихванем. Сигурно е, че скоро на българина няма да могат да се вземат средно по 35 евро за билет на вътрешен мач, но поне може да му се предложи нещо повече. Разбираме, че ще се наложи да почакаме. Такова ядене и пиене си иска WC-тата, заради естествените процеси на отделителната система. Както сме започнали да използваме химически WC, май ще са нужни нови производства, ако нашенецът започне така да хапва и попийва на мач.

Може на някой да му се стори смехотворно горното съждение, но умните във футбола не бива да го подценяват, още по-малко пропускат. При една анкета за причините, поради които хората ходят на мач в Англия, например, над 40 процента бяха отговорили, че храната на стадиона е по-добра от тази, която съпругата приготвя в къщи. А чувствата на мъжа минават през... Сигурно затова имат и по-висока раждаемост. Последното съвсем не беше футболно.

До следващия път.