За чираците, калфите, майсторите и Пената

Вчера изгледах с умиление по Ринг.бг филм за академията на великия Аякс. Хората показаха репортаж от последния мач на дечицата до 12-годишна възраст. Станаха шампиони. Бяха им подсигурили детско шампанско. Гръмнаха го, радваха се, пееха. Треньор - Денис Бергкамп.

Накратко - Денис има 185 мача и 122 гола за Аякс, 52 мача и 11 гола за Интер, 423 мача и 120 гола за Арсенал, 79 мача и 37 гола за Холандия. Бивш голмайстор на Холандия, обявяван за Най-добър играч на Холандия и Англия, намирал място в ТОП 3 за "Златната топка" и за Най-добър играч в света. Бил е шампион и носител на купата на Холандия, три пъти шампион на Англия, печелил е ФА къп, веднъж Купата на носителите на национални купи и два пъти Купата на УЕФА.

И Денис тренира децата на Аякс до 12-годишна възраст. А от интервюто се видя - прави го с любов и неподправено удоволствие.

Тази картинка ми даде повод да се замисля върху националните ни мании и сбъркания подход. Или, поне според мен, сбъркан.

Преди да се появи Ян Амос Коменски и да постави основите на модерната педагогика през 17 век, светът познава килийната система на обучение. А професионалната подготовка по това време и дълго след това е подчинена на принципа на индивидуалното обучение с условни три етапа - чирак, калфа, майстор.

Вярно е, че вече отметнахме десетилетие от 21 век, но триетапният път "чирак, калфа, майстор" съвсем не е безмислена система за израстване. Защото прескачането на етапите води не само до некомпетентност но и до опасност за качеството на продукта. А много по-модерно през 1969 Доктор Лорънс Джонстън Питър заключава - "В една йерархия, всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност".

Именно, за етапа на некомпетентност във футбола искам да кажа няколко думи, без да имам претенцията за последна инстанция. Просто едно съждение. Защото историята на играта познава случаи, когато играчи директно от състезателното поле са сядали на горещия стол на треньора, дори понякога успешно. Но при всички случаи това са изключенията.

Денис Николас Мария Бергкамп имаше на светлинни години по-сериозна състезателна кариера от Мартин Йол например. Но Мартин е старши на Аякс, а Денис чиракува с 12-годишни.

Сега да погледнем отбор по отбор в нашата родна "А" група и да видим кой откъде е тръгнал и каква я върши. Подреждам по временното класиране към днешна дата.

Литекс - Ангел Червенков. Геле Червения със сигурност е чиракувал в детския футбол, бил е калфа при различни треньори. Независимо от по-сериозната си кариера на състезател е бил помощник дори на Сашо Станков, който съвсем няма състезателна биография. Пробва се и като старши в по-малки отбори. Продължава да се учи като помощник в ЦСКА при различни треньори. Става старши на литовския Каунас и печели веднага Суперкупата на Литва. Собственикът Романов е във възторг от него и го изпраща в шотландския Хартс. Червенков все още е само с Лиценз А и няма как да седне на пейката. Ръководи от трибуната. Сега е на път да стане шампион с Литекс.  Вече има и Лиценз ПРО. Минал е всички етапи и можем да го дипломираме с китап за майстор.

Локомотив (София) - Драгомир Окука - сърбинът отдавна е "дипломиран" майстор.

ЦСКА - Адалберт Зафиров. Зафето мина на много висока скорост през чирак и калфа. Ще му бъде много, много трудно да стане майстор веднага.

Левски - Георги Иванов. Историята е ясна. Прескочени са всички етапи.

Славия - Велислав Вуцов. Вили още от самото начало "тренира" позиция старши. При него натрупванията са все там.

Черноморец - Красимир Балъков. Той мина директно на ниво "калфа", като помощник на Феликс Магат в Германия. Скоро след това се хвърли в дълбокото. Ще трябва още време да показва и доказва потенциала си на върха на пирамидата. Още повече, при него в Черноморец, моделът е значително по-различен.

Черно Море - Велизар Попов. Стресов скок през нивата на некомпетентност. Явна е разликата с предшественика му Кольо Спасов. Спасов не си измисли сам прякора Варненския Фъргюсън.

Миньор - Антон Велков. Тони мина чинно през всички етапи и неслучайно сега е възприеман, като един от най-талантливите специалисти от новата вълна. Притежава отлична и критична самооценка.

Пирин - Стефан Грозданов. Както бе казал Тони Велков - "Мирно! Шапки долу!". Бай Стефан със сигурност е в комисията на "Задругата на майсторите".

Монтана - Атанас Джамбазки. Беше чирак сравнително дълго в ДЮШ на Славия. След това мина доста бързо на ниво калфа и се качи на стола на старшията. Показа колебания в Славия, а и в другите отбори, където беше, но има и  израстване. При всички случаи Наско има нужда от още малко време, за да бъде категоричен и да му присъдим най-високата степен.

Локомотив (Пловдив) - Наджи Шенсой. Бил е помощник в Истанбулспор и Славия. Изгражда кариерата си на старши най-вече в България. Изявите му са все още твърде противоречиви. Трудно е да бъде оценен еднозначно.

Сливен - Драголюб Симонович. Дуци прескочи всичко, което можеше да се прескочи и влезе направо в дълбокото. Не може да се отрече, че има интересни виждания и подход, но е много, много рано да си мисли за "майсторска" диплома. Оценката му се повиши след мача с Локомотив (Пловдив) с долбоко смислената реплика: "Играчите ми са много изнервени. Ако и аз покажа нервност, всичко е загубено!".

Локомотив (Мездра) - Воин Войнов. Много отдавна доказан майстор. Работил и в чужбина. Минал е през всички възможни етапи. Проблемът е, че на него така и не му дадоха шанс в някой от големите български отбори. Левски го забрави, в ЦСКА няма как, другите не се сещат за него.

Спортист - Иван Атанасов. От няколко дни е отново той. Няма смисъл да се коментира младият специалист, защото той просто е "пожарогасителят" за аварийните изпълнения на свогенци.

Ботев - налага се да направим минута мълчание за един толкова обичан български клуб. Ясно защо.

Някой ще каже - какво пък толкова? Ами толкова. Положението е твърде "къдраво". Затова ни чакат и много тежки за преживяване емоции.

За обикновения запалянко мачът е: сяда (пред телевизора или на стадиона), излизат два отбора, играят някак, радва се или псува и на другия ден отива на работа.

А всъщност, за да се стигне до този мач десетки, понякога и стотици хора са подреждали пъзела в неговата организация, като пчелички. Главният обаче, пълководецът, е старши треньорът. Той вече трябва да е подредил и мотивирал бойна единица, за която единствената вярна цел е победата. Всеки има свой подход. Но при серия от загубени битки старшията си тръгва първи, за да не бъде загубена "войната" (шампионата).

Футболът, освен физическата и спортно-техническата му страна е една огромна територия за педагогика и психология.

През 1994 година Димитър Пенев беше на 49 години. Някогашен велик български футболист. Започнал е като треньор в Димитровград, работи помощник в ЦСКА, старши на ЦСКА в един от най-критичните периоди, този след финала за Купата на Съветската армия през 1985 година. И стигна много далече. Полуфинал за КНК, четвърти в света, треньор на века.

След мача с Германия в САЩ, футболната библия "Газета дело спорт" му посвети цяла страница и го обяви за най-големия психолог на шампионата. Него - шопът от Мировяне. Човекът, който понякога се изказва със собствен код в изграждането на изреченията. Който едва ли се е занимавал с трудовете на Левкип, Демокрит,Бенедикт Спиноза, Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Иван Петрович Павлов и т.н. Но...

Беше може би около месец след световното през 1994 година. Седяхме кротко двамата на база "Панчарево". По това време работех в "Труд", но много често сме си говорели, като приятели, а не за да направим разговорите ни публични. И сега ще разкажа нещо, което съм споделял само в тесен кръг. Но то е важно за темата, която засягам. Важно е да се разбере, че футболната игра е една действително необятна територия за педагогика и психология. И трябва да си много голям, за да усетиш нейните изисквания и да се справиш.

Питах Пената как се е оправял в този уникален сбор от остри характери, за да ги убеди, че могат да бъдат отбор. "Бяха основно три групи", казва ми той. "С едните се налагаше да съм приятел. Говоря за острите камъни, като Ицо, Трифон, Насо, Боби, Емо - знаеш ги. С други, като баща. По-младите имаха нужда. С трети като треньор, защото те са свикнали на дисциплина навън и така се чувстват най-добре. Имаше моменти, когато на тренировка бъркаха и не правеха това, което искам. Е, как да му кажеш на Ицо или на Насо, че бърка? Единият играе в Барселона, европейски шампион. Другият-тартор със самочувствие и много силен нападател. А трябва да се играе. Тогава си го изкарвах на Борето (б.а. - Даниел Боримиров, който тогава  е сред най-младите). Спирам тренировката и уж му се карам, но му казвам нещата, които искам от другите. Например - ти защо влезе толкова към центъра? Ако беше отворил малко по крилото ще дадеш пространство на Насо, Ицо веднага ще направи това и това, Емо така и така. Давах им указания, като уж се карах на Борето, за да не им засегна самочувствието", обяснява уникалния си подход Пената. А това наистина е висш пилотаж, който дори не е описан в книгите.

"А историята с басейните?", питам го. "То си беше същото. Страшна жега и огромно напрежение. Ако ги извадя да се товарят, ще ги убия. Гледах да изключат, а след това Цанко и Запряна (б.а. - масажистите) почваха, а Геврена (б.а. - покойния доктор Димитър Гевренов) ги контролираше. Нищо специално", разказваше ми Пената.

И въпросът днес е - колко от младата вълна мислят специално върху всеки детайл, върху всеки характер, върху всеки индивид, за да направи нещата така, че те да бъдат - "нищо специално".

Може някой да се обиди, но няма да ми е за първи път да го кажа: Имаме тежък треньорски проблем! Терените са криви, стадионите ужасни, а феновете измъчени. Защото - "В една йерархия, всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност".

Позицията на старши треньора не е място за обучение. Тя си иска МАЙСТОРА.