Националният е жив и след Бербатов

 Белгия ни би по начин, по който бе би паднал и отбор доста под българския като класа. За съжаление новото начало, за което всички мечтаехме до 90-ата минута на стадион „Крал Бодуен” в Брюксел не се състоя. Поне като резултат. Така както беше в ранната есен на 2002-ра година, когато направихме първата крачка към европейското в Португалия. Последното голямо първенство на което сме участвали.

Мачът снощи наистина предвещаваше едно ново начало на националния ни тим. За първи път започнахме без две от най-големите си звезди в последните години – Димитър Иванков и Димитър Бербатов, а и мястото бе знаково – стадион „Крал Бодуен” в Брюксел. Е, мачът бе приятелски, но отново идват евроквалификации.

Сигурно някои ще се изсмее, но наистина видяхме един нов национален отбор. Отбор с големи букви, който показа, че и без големите да са на терена животът не свършва. А онези, по-малките, разцъфват. Нали заради това си тръгна вече бившият капитан.

Най-накрая националите ни действаха като колектив, а не като свободно блуждаещи атоми, въпреки че атомиума в Брюксел е на две крачки от стадиона. И поднесоха продукция, която може леко да стопли сърцето на песимистично настроения БГ-фен. Мъри искаше колективен футбол и той в голяма част от мача се получи. Сега остава да се изчистят грешките. Те не са малко и се забелязват с невъоръжено око. Какво по фрапантно да те бият с голове в 90-ата и 92-ата минути. Добрата новина е, че това беше контрола. Лошата е, че нямаме много време да ги изчистим. Мачът с Англия на „Уембли” наближава, а там подобни грешки ще струват скъпо.

Забележка: Пускаме коментарът на колегата от Гонг, защото той напълно противоречи на нашата оценка за играта. Националният ще бъде жив след всеки един от нас.  Въпросът е дали футболната игра няма да бъде на системи.