Защо предпочитам Германия?

Преди шампионата на планетата си позволих да прогнозирам обратно на света, че отборите с най-много манекени ще си изпатят. Предвиждах това да са Бразилия, Италия, Франция, Англия и донякъде Аржентина. Мислех така, защото в тези тимове гъмжи от рекламни лица на големите играчи на световния пазар и между тях съществува постоянна и не толкова тиха битка "кой е по-по-най". Годишните приходи за тези момчета от преките им професионални изяви на терена са една мижава част от другите. А в такава среда трудно се става добър отбор. Ако са повече тези които си мерят всичко, което става за мерене. Дори с умиление гледах как осакателите преди първенството Дейвид Бекъм и Михаел Балак бяха там до тъча. Все пак те са рекламни лица на една от двете световни сили за спортна екипировка. Някои твърдяха, че са там, защото са големи мъже и отборите имат нужда от тях.

Сега в по-голямата си част останаха футболистите. Като изключим Касияс и Торес, донякъде Фабрегас и Иниеста, другите са си почти дребни риби на рекламния пазар. И все пак, големите могат да са доволни. "Адидас" ще бъде не само с топка на финала, но и с отбор, защото в полуфинала Германия-Испания излизат облечени от компанията отбори. За тяхно голямо щастие това са любимците на страни с много големи пазари, а Испания и с влияние на други континенти, заради колониалното си минало.

"Пума" загуби примата Италия, но остана Уругвай. Много по-добре от нищо. Същото важи и за "Найк". Остана Холандия, която макар и от нищожен пазар има висока вероятност да изведе марката до финала, а някои сочат "лалетата" за бъдещия световен шампион. Да не забравяме, че Холандия също е бивша колониална сила.

Защо предпочитам Германия?

Много голяма част от европейците се бяха вторачили в Англия. Но дори и големият  тактик Фабио Капело не успя да направи нещо в полза на безумно праволинейните албионци. Те знаят 4-4-2 или 4-1-4-1 и толкова много години от Гари Линекер насам не разбират защо все Германия бие. Капело можеше да бъде креативен, но само в родните си географски ширини.

Без никакво съмнение английският шампионат е най-утвърденото футболно шоу в света. С огромни заплати, влияние, но и с огромни дългове. Прехласването по единици, като Рууни само доведе до сърдечни болки, защото цялата формация на Капело бе обречена, заради собствената си надменност, а и неграмотност. Щастлив бях да прочета, че това мое виждане за събитията бе коментирано по абсолютно същия начин от Тери Венебълс, човек който имам честа да познавам и с когото съм контактувал, именно от времето му на селекционер на различни национални отбори.

Предвиждам, че Германия тепърва ще разплаче света. Нямам предвид идеята за световна титла сега, макар искрено да го желая. Говоря за факта, че след този уникално млад отбор идват цели вълни от безумни таланти, които станаха европейски шампиони. Защото за последните две години младите представители на бундестима станаха шампиони на Континента и до 17, и до 19, и до 21-годишна възраст. В техните селекции гъмжи от креативни играчи и от праволинейни биткаджии. Има всичко. Есенция на прекрасната организационна работа в най-организираната и дисциплинирана футболна страна през последните 15 години. Единствената лига, задено с френската без задължения, а германската и с огромни печалби.

И тези хора ни предлагат да видим една изумителна спойка и синхрон между опитни и неприлично млади играчи. При това, без да използват всички.

Роденият през 1989 година Томас Мюлер направи неповторим фурор с 4 гола. Връстникът му Холгер Бадщубер започна все едно цял живот е бил на световни финали. Бадщубер бе заменен от 6 месеца по-големият Жером Боатенг. В групата на 21-годишните момчета все още е изумителният плеймейкър Месут Йозил. Някой виждал ли е скоро по-тих и по-добър вътрешен халф от 23-годишният Сами Кедира. Светът видя, все още за много кратко, Тони Кроос. Вероятно ако се направи класация за ТОП 5 на най-добрите млади играчи до 21 години в света, роденият през 1990-та Тони няма да отсъства в нито един вот. Само интересуващите се от събитията в германския футбол знаят колко губи планетата в момента, че все още не е видяла убийственият дребосък от халфовата линия на бременският Вердер, роденият през 1989 година босненец Марко Марин. А някой спомня ли си от кога бундестимът не е имал вратар на такъв форум, който да е все още "зелен". Та Нойер е два на 24. Играчи, като Луки Подолски и Марсел Янсен на по 25 са вече твърди ветерани. Да не говорим за Кислинг и Мертезакер на потресаващите (!) ... 26 и т.н. Разбира се - и един смел Йоги Льов начело на този отбор.

Интересуващите се от английски футбол са чували за угандийския германец Савио Нсереко, защото постави рекорд в Уест Хем с трансфера си от Бреша в лондонския тим за 11 милиона паунда.

Но някой знае ли за Дениз Наки и Ричард-Сукута Пасу, момчета на Леверкузен, преотстъпени на Санкт Паули. Чували ли сте за близнаците Ларс и Свен Бендер, съответно от Леверкузен и Дортмунд (продукт на Мюнхен 1860) и т.н., и т.н. Те са все европейски шампиони родени 1989, 1990...и идват.

И затова - ако другите в Европа не си стегнат организацията и работата Континентът дълго ще бъде под германска футболна диктатура. Макар да го казвам повече от пристрастно.