За доброто и лошото в коментарите на БНТ на световните финали

Публикувано на: 13.07.2010 12:03

Автор: Борис Колев, адвокат

©Официален сайт на ЦСКА
Световното първенство завърши. Последните думи на един от коментаторите на БНТ на финалната среща Ивайло Ангелов бяха извинение към зрителите за грешките, допуснати от него и колегите му по време на работата им. Но все пак, най-важното било, че БНТ ни направила свидетел на големия спектакъл от ЮАР – опита се да завърши оптимистично той. След последните думи на обвиняемия, сега вече всички ние, футболни анализатори и фенове, можем спокойно да прочетем окончателната присъда на БНТ. Но преди да го сторим, нека се замислим дали отношението ни към националната телевизия не е заприличало на коментар на емблемата на нейната спортна редакция Петър Василев.

Понякога съм се чудил защо този човек предизвиква с коментарите си такава негативна реакция към себе си сред повечето фенове. На пръв поглед, речта му е разбираема и върви гладко, а и не помня да е правил лапсуси. Реших да се заслушам по-внимателно в коментара му на мача Бразилия – Чили от осминафинала на световното първенство. Направи ми впечатление, че голяма част от коментара не представляваше обективно наблюдение на случващото се на терена, а бе оценката (по-скоро критиката) на коментатора за събитията и участниците в мача. Така например, играчът на Чили не се опита да обстрелва вратата от голямо разстояние, а бил изпълнил наивно прекия свободен удар, като самата идея да шутира директно била безумна. В отговор на гост-коментатора Георги Филипов, споделил за желанията на Луиш Фабиано и още един футболист от участващите в мача да преминат в Манчестър Юнайтед, Петър Василев отбеляза, че „не е тук мястото, където англичаните ще си намерят качествена покупка” (все пак двамата гледаха осминафинал на световно първенство с участието на единия от големите фаворити за титлата Бразилия, а не мач от нашата А група).

Друга често използвана реплика по отношение на футболист с топка в крака е как същият е бил „длъжен” или „трябваше” да подаде вдясно или вляво. Тук искам да направя паралел с Ивайло Ангелов, който в мача за третото място Германия – Уругвай коментира как Йозил може би имал по-добра опция, но избрал друго решение. Разликата между употребата на „трябва да” и „избирам да” е изключително важна. Употреба на „трябва” и „длъжен” създава предварителни очаквания към наблюдаваното събитие, които, ако не се сбъднат, дават основание за отправяне на критика. Докато простото наблюдение, че един футболист би могъл да подаде вляво или вдясно, но е избрал друго, ни оставя възможност да приемем случващото се пред очите ни обективно, без критика и негативно отношение, и така да останем отворени да се насладим на следващия момент в мача. Последният подход също така изразява и по-голямо уважение към футболистите на терена, докато първият предизвиква, поне у мен, асоциация с гребците от средновековните галери, принуждавани да гребат под страх от удари с камшик.
Преди първия гол на Бразилия в мача, Петър Василев отбеляза, че „нито веднъж дотук Бразилия не можа да се възползва от центриранията от ъглов удар”. Това също е субективна негативна оценка на простото наблюдение, че бразилците са спечелили поредния корнер в своя полза. Същият обективен факт може да бъде оценен и позитивно като израз на предимството на селесао в мача дотук и очертаващия се техен натиск. След изпълнението на корнера и последвалия гол Петър Василев ни обясни как „веднъж чилийците не се подредиха правилно и бразилците им вкараха гол”. Отново критика какво не е направено и фокус върху грешките, а не върху качеството на изпълнението на Жуан в случая. Малко по-късно последва безуспешен опит на Луиш Фабиано да отиграе технично една топка с пета, за което същият си заслужи ехидната забележка: „Това ли е прословутата бразилска техника??? Да се чуди човек, всичко отиде по дяволите с тази безумна пета на Луиш Фабиано”. Нататък в мача имаше отчаяние (отчайващо неточни удари), стрес (Марсело Биелса трябвало да направи всичко възможно да намали стреса у своите играчи), чилийската мъка в мача и прочие неприятни човешки чувства, които аз трудно свързвам с удоволствие от гледане на футболен мач. След като „първият гол бе плод на случайност”, при втория асистенцията на Кака се оказа „по-трудна от завършващия удар на Фабиано”. При третия пък за Робиньо бе „крайно време да запише успех на това световно първенство”. Словосъчетание „крайно време” показва отново оценка и тя е негативна. Очевидно Петър Василев е очаквал от Робиньо къде-къде по-добри изяви, но той не се е справил със задачите си. В края на коментара пасът на Кака за втория гол не го спаси от присъдата, че понякога се скатавал на игрището.
 
Ако следвам горния образец за коментар на Петър Василев мога да кажа следното за единия от коментаторите на финалния мач на световното по БНТ Никола Ибришимов. Да вземем например обективното ми наблюдение: Никола Ибришимов повтори поне два пъти в мача на Нова Зеландия с Италия, че островитяните са на път да спечелят първата си точка след като предишният им мач със Словакия бе завършил един на един. Моята оценка в стил Петър Василев ще звучи така: „Ибришимов е длъжен и трябва да знае точковия актив на отборите, чийто мач е определен да коментира. Твърдението му, че Нова Зеландия се бори за първата си точка е груба грешка и истинско безумие. Този наивен и отчайващ коментар прати по дяволите цялата градена досега репутация на Ибришимов. БНТ трябва да вземе спешни мерки да намали стреса у своите коментатори, за да не се излагат с елементарни грешки. Въобще, няма ли да свърши най-сетне мъката на БНТ да отразява световни първенства по футбол???”.

Но аз избирам да похваля Ибришимов и го правя, не защото трябва да го похваля, както Петър Василев асистента на съдията Хауърд Уеб. Направиха ми впечатление няколко изключително оптимистични изказвания на Ибришимов като например: „Сигурен съм, че двата отбора са запазили по-доброто от тяхната игра за второто полувреме” (Испания – Португалия), „Сигурен съм, че мачът ще предложи много позитивни емоции” и „Остават 15 минути – още много интересни неща могат да се случат” (Германия – Уругвай). Цитатите са по памет. У мен лично Ибришимов остави чувство за оптимизъм, автентичност на емоциите, които изразяваше и усещането, че върши с удоволствие работата си. Същото мога да кажа и за Ивайло Ангелов, който си загуби гласа от вълнение в края на мача Италия – Словакия.
 
Затова ще си позволя един приятелски съвет към тях. Момчета, не се извинявайте. Извинението винаги е продиктувано от чувство за вина, срам или страх. То се използва за оправдание на грешките, но всъщност позволява те да бъдат повтаряни многократно. Аз усетих вашите автентични емоции по време на коментарите ви и това е най-важното. Застанете смело зад тях и само така вината, срамът, страхът и негативизмът ще останат в миналото на БНТ.