От Витоша по-високо нема!

Изчаках две утрини, защото били по-мъдри от вечерта. Да смачкам емоциите и да разсъждавам, по възможност, с леден ум.

И се убеждавам, че съм гражданин на Шопландия. Всички до крак сме шопи, без значение географския регион по произход, без значение твърдите и меките диалектни форми.

Защото "От Витоша по-високо и от Искъро по-глибоко нема! Епа нема!".

Че по каква друга, освен по шопска логика, наричаме на клубно ниво отборите на една страна скиори. Не е заради Боян Крижай, а защото ни мачка нездравото шопско самочувствие за височината на Витоша. Дреболия е, че отборите от същата тази държава влязоха в Шампионската лига, а националната икономика има по-висок вътрешен продукт от Австрия. Значи и славяните могат.

Други пък били трактористи. Но пък, всяка година в групите на Шампионската лига. И всяка година между 5 и 10 тежки трансфера в парични дестинации. Ама държавата била кьоше извън Европата...

Давим се в собствена надменност, точно толкова, колкото се и подценяваме. Но надценяването е самоубийствено и в това съмнение няма.

Паднали сме били от Англия. Паднахме. И пак ще паднем. Черна гора, черна вечер може да ни докара. И оправданията все някъде другаде.

Беше време, когато заливахме Примера дивизион с играчи, които определяха модата, определяха стила на отбори, като Валенсия, Барселона, Ла Коруня, Спортинг (Хихон) и т.н. За Португалия да не говорим, защото бяхме тежка конкуренция на традиционните за там бразилци. Германия - От Байерн до аматьорския Ноймюнстер, все наши. Сега един Мицански е там, а Караславов и Домовчийски във втория ешалон.

В Англия все още биваме. Един голям във велик клуб, Мартин още малко и Стилиян, който пък е първият българин - капитан на тим от Висшата лига. Тунчев е нещастен, заради контузии в Чемпиъншип, а Кишишев помага на младите в Брайтън, в Лига 1.

Малко повечко станахме в традиционно братската нам Румъния, която и в турско и сега ни дава подслон в тежки времена.

Можем да продължим още дълго така. А всъщност тежкият въпрос е в причините.

Първо - отсъства стратегия, която да се следва. Елитните групи до 17 и до 19 бяха резултат на външни и вътрешни фактори, но не и на стратегия. До 17, защото предстои решение за Шампионска лига на клубно ниво до 17 години, а до 19, защото след няколко години всички се сетиха, че е по-евтино от дублиращите отбори.

Второ - тежкото продължение на отсъствието на стратегия е хаосът в съставите на професионалните групи и най-високото ниво на аматьорския - "В" групите. Още в "А" група ще се срещнете с отбори от нетрадиционно футболни региони, но с твърди кметове, с още по-твърди мераци.

В "Б" групите дори е чудовищно. Там можете да срещнете селски отбори с екзотични имена, като Микрево, а малката Виена - Русе преди дни "хвърли кърпа". Вярно, четвъртият град на България се върна в лоното на футбола, но симптомът е тежък и май трудно лечим. Били ли сте в Бяла Слатина. Сто метра свестен път няма там, но пък има професионален отбор. Знаете ли Криводол. Знаете го, заради Годжи. Къде играят? За какво иде реч?

Същата тази наша родна действителност допусна традиционен клуб, като Ботев (Пловдив), с автентична футболна история, велики футболисти (включително носител на "Златната обувка") и публика да се състезава с чужд лиценз на нивото на култовия тим от Скрита сила от село Мъдрево, Разградско. Да се боричка с околните махали и като победи в преиграванията за Купата на България да се пише, че съперникът на "канарчетата" е петодивизионен, заради неудобството да се каже, че от дъното на селската организация, в който играят и местните пияници. И това е клуб, чийто стадион се намира врата срещу врата с една от двете най-големи български бирени компании.

Трето - вмешателството. Тежкото вмешателство в работата на селекционерите, били те кадърни или не, но пък послушни за някоя сочна хилядарка повече. Вмешателства родови, вмешателства клубни, каквито си пожелаете.

Е, тогава на какво отгоре се присмиваме на някои, че били бръснари, но пък в УЕФА, други от границата на две села с 1000 души или пък от региона на популярното вино "Санта Хулия"... На какво отгоре искаме "Петко" барабар нареден с мъжете!?

С нашите цървули по "Дивия Запад" - толкова!

Може и да няма нищо на този свят по-глибоко от Марица, но досега само Петър Стойчев е плувал пролива Ла Манш победно. И много, ама много отдавна - ЦСКА. За другите - водица от Темза.

Не мисля, че е здравословно да се подценяваме, но да надценяваме тези, които ни представляват на футболната сцена носи много болка. Крайно време е да спрем да стреляме по пианиста...Може пък отново, след години, да се появи Клайдерман. В този хаос - едва ли скоро...

Извинете ме за песимизма, не е моя религия, още по-малко същност!