125 години от първото единение в новото време

Днес честваме 125 г. от Съединението на България.

Център на тържествата традиционно е Пловдив, днешният ден е и празник на града.

С тържествен молебен в катедралния храм "Света Богородица" в Града под тепетата започват честванията по повод годишнинаta от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Молебенът ще бъде отслужен от Пловдивския митрополит Николай.

След това представители на държавната и на общинска администрация ще поднесат венци и цветя пред паметниците на Захарий Стоянов и на майор Райчо Николов.

От 19 ч. на площад "Джумаята" членовете на комитета "Родолюбие" ще направят възстановка на събитията от 6 септември 1885 г.

В рамките на програмата на честванията в Историческия музей в Пловдив ще бъде открита изложба "Равнис по капитаните! - Източнорумелийската милиция и Българското съединение", подготвена съвместно с Националния военноисторически музей и музея в Казанлък.

Тържествата ще завършат със заря-проверка от 20.30 часа на площад "Съединение". През целия ден в центъра на Пловдив ще има и музикални прояви на местни и на гостуващи изпълнители.

Столичната община и Общонародно сдружение „Мати Болгария” организират традиционното шествие-поклонение, посветено на 125-годишнината от Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

В проявата ще се включат дружество "Гургулят" – потомци, комитет "Съединение", Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество, училища и други патриотични граждански формации.

Началото на шествието е от 11 ч. пред Паметника на Незнайния воин и ще се отправи към мавзолея на княз Александър Първи, след което ще продължи за поклонение пред паметника на Захарий Стоянов в Борисовата градина.

Тази година се навършват 70 години от подписването на Крайовския договор, който върна Южна Добруджа към пределите на родината, затова по време на шествието ще бъдат поднесени цветя и пред барелефа на цар Борис ІІІ.

Съединението на България е актът на обединение на Княжество България и Източна Румелия

през есента на 1885 г. От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации.

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, който ръководи там военни маневри. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията.

Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието.

Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре.

На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре тръгват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.

Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата победна за България война със Сърбия, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.

Единственото разграничение между двете части на страната, което остава до обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.