Митрополит Николай, педерастите, градушките и Бело поле

Прехвърлях страниците на различни сайтове, за да се информирам що чини света и татковината, подпивах си кафето и гледам на едно място в пловдивско издание група педалозащитници (за мен т.нар. гейове са педерасти, а т.нар. роми-цигани), дърпат расото на митрополит Николай, задето дал награди преди няколко дни в Деня на Съединението срещу толерирането на тези особи.

Кипна ми, но позадържах "топката", защото викам си - занимавам се с футбол, хайде да замълча. Да, но докато се чудех взе, че друсна земетресение насред София (РС-то ми сочеше 10.11 часа) и реших, че Божията ръка ме подтиква да си кажа приказката.  Аз не съм набожен, но не съм и безбожник.

Та чета аз, че някаква особа щяла да тръгне на "най-високо", до Бойко Борисов и до Цветан Цветанов щяла да стигне. Странна работа, какво си мисли тази нежна душа!? Какво ли кодово название на операция би препоръчала на вътрешния министър, който заедно с премиера, Слава Богу, не дават сигнали да им е душеугодно навирането на разпрани задници в носа на обществото. То така, но много по-възпитано от мен, го каза и митрополит Николай, Господ здраве да му дава.

Били сме в Евросъюза и трябвало да преминем едва ли не вкупом "на другия бряг". Ей, Аланкоолу, нали за това е общество, за да определя правилата на обществените отношения! То иначе и серийните убийци утре ще поискат специални права, заради неоспорими диспропорции в надраменния сектор на собствената им анатомия...И след, като се натрапвате, дискриминацията ви е в кърпа вързана. Защото един умен човек наскоро рекна, че Елтън Джон е известен, като извънредно голям музикант, а след това, като педал. Чаткате ли къде е разликата?

Къде, къде по-хуманитарни неща тресат човечеството и собствения ни дом, за да ви направим дневен ред и да анатемосваме митрополита. Щото хем сме Европа, хем тя не ни ще циганите. Малко крадливи, малко се сбили с жандармерията във Франция, но какво тук значат някакви си обществени правила!?

Докато педерастите се кълчат и целуват по свободните територии (не навсякъде, разбира се) на Запад, народът страда от много по-непосредствени проблеми. Горят пожари, прииждат наводнения, земетресения, атентати. Иде зима. Помагаме на Хаити, ще помагаме на Пакистан. Още не помагаме на село Бело поле. Онова от видинската Община Ружинци, в което здрав покрив не остана след тежка градушка...

Долу ръцете от отец Николай! И вземете свършете нещо за същото това общество! Да разберем какво можете и колко сте полезни, а пък след това ходете по концерти на Елтън Джон! Няма да ви пречим.

Забележка: Не ми се чудете толкова на тона и темата. През 84-та, в Пловдив, един такъв се пробва да ми стане близък в тогавашния ресторант "Москва". Получи си го. За съжаление нося белег на дясната китка от негов зъб. Преди три години, с друг колега футболен агент, направихме "кълбета" по "Витошка" на стари години, защото тази пасмина си позволи да подметне подигравателно, че сме нещастни нормални. Имаха някакво шествие. Малко ни позакопчаха колегите от МВР. Но с разбиране. Всекидневното дъвкане на тази проблематика ми идва в повече. И затова не ви написах нещо футболно с "магистрално значение". Въпреки, че е "Ден на майстора".