Кой си ти, Радуканов?

Публикувано на: 08.11.2010 06:50

Автор: Станил Йотов, Николай Иванов - в. 7 дни спорт

©pernik24.bg
Милен Радуканов
"В България играх за трите най-големи отбора - ЦСКА, Левски и Локо (Сф). Надявам се някой ден да бъда и треньор в някой от тях, да постигна успехи."

Точно преди три години Милен Радуканов каза тези думи, но май много-много и сам не си вярваше, че това може да се случи. Защитникът тъкмо щеше да навърши 35 години и от немай-къде се беше хванал да рита в Елин Пелин при Бисер Иванов-Легендата. Учеше по-младите на това-онова, обясняваше на съдиите в трета дивизия, че не са прави за много неща, а на един мач в Ботевград му показаха

червен картон само след 11 минути игра

За врял и кипял футболист, вкарвал дори и гол във вратата на Ювентус, Елин Пелин хич не изглеждаше най-доброто място за край на кариерата.
После се затри някъде, за да се върне в ЦСКА през януари. Първо го писаха преводач на Йоан Андоне. Бъзикаха го, че е като Моуриньо, почнал на същия пост при Боби Робсън в Спортинг. Е, имал и някаква тапия за треньор...

Днес Радуканчето, както го наричаше бившият му треньор в ЦСКА Христо Андонов-Пелето, жъне победа след победа начело на червените. Вече ги подреди три една след друга, след като пое нещата на Армията от Гьоре Сержанта. Хайде, Миньор и Берое и друг път са падали от ЦСКА. Ама Рапид (Виена)? По всичко личи, че

в ЦСКА май са намерили читав треньор

макар и все още Радуканов да не е доучил за лиценз "Про".
Той e от Видин - град, където шансовете ти да пробиеш в големия футбол не са чак толкова големи. Най-често в тамошния Бдин израстват знаменитости като за "Б" група от сорта на онези храбреци Пламен Ванцов и Тошко Борисов, които навремето късаха мрежите на клетите съперници на Бдин във втора лига. Нивото на Бдин обаче беше такова, че най-големите мачове се състояха в местно разчистване на сметки с комшиите от Монтана. Рядко някой скаут на ЦСКА или Левски отскачаше до северозападния град, освен ако не е закъсал за автомобилни гуми от завода "Баба Вида". Чак в началото на 90-те години едно много талантливо трио от Видин се озова накуп в София - Левски прилапа Даниел Боримиров, а в ЦСКА

Паро Никодимов взе Радуканов и Росен Кирилов.

На Армията тези двамата уцелиха едни от най-лошите времена в историята на клуба, загубата от Левски със 7:1, смяната на шестима треньори за година и половина... Остана само онзи велик мач с Ювентус, когато Радуканов изработи Анджело Перуци с фантастичното изпълнение на "падащ лист". ЦСКА победи с 3:2, а след това УЕФА му лепна служебна загуба 0:3. Историческият резултат замина в коша за боклук, а гола на Радуканов го изтриха от всички протоколи и статистики. На всичкото отгоре Георги Василев имаше други схващания за левия бек и натири защитника да си търси нов отбор.

Ако си играл в ЦСКА, все ще се уредиш някъде по "А" група. През 1996 г. плевенският Спартак тъкмо се беше върнал в елита и се търсеха футболисти за оставане в елита. Хитрият треньор Вачко Маринов набързо отмъкна Радуканчето. И имаше защо! На "Слави Алексиев" смелият защитник не само взе акъла на една дузина противникови нападатели с претенции, ами и

вкара най-важния гол за годината

Онзи, с който Спартак победи Нефтохимик с 2:1 и остана в "А" група. За капак си тръгна със скандал, след като го пипнаха, че се е разбрал с Андрей Желязков да ходи в Левски. По нареждане на Пламен Гетов видинчанинът търка пейката в последните няколко мача и след това замина за София.

На Герена много-много не си падат по бивши цесекари. Там харесват техните си, като например Митко Иванков от онзи отбор от края на 90-те години. Още повече че за Радуканов се знае, че като малък е бил от ЦСКА. Само че днешният треньор на червените няма сантименти. Като е нает за нещо, ще си свърши работата както трябва. Игра като лъв и в онзи знаменит финал за купата, когато в майския следобед на 1998 г. сините пречукаха съперника с 5:0 в последния мач на стария "Васил Левски" пред 50 000 зрители. Впрочем това, заедно с Купата на България от ЦСКА през 1993 г., са

единствените трофеи в колекцията на Радуканов Единствените, но само засега...

Когато румънският Национал (Букурещ) го нае с договор за един сезон, доста народ си каза, че като си от Влашко, най-естественото нещо е да те приберат при мамалигата отвъд Дунав. След един сезон в Румъния се върна в София, където три години беше сред водещите играчи на Локомотив. Пробва се и в Гърция, макар и чак в трета лига. Първо го взеха в Кастория. Радуканов и там се прочу - вадеше като с пинцети топката от краката на нападателите на елитния ПАОК (Солун) при историческата победа на малкото градче с 1:0 в мача за купата. След това порита и в Докса (Драма), в Несебър, в Рилски спортист, в Елин Пелин...

Видя две и двеста във футбола

Не му е лесно и сега в ЦСКА. Там за една година мина от преводач през помощник-треньор, та чак до старши. Малцина вярваха, че бившият ляв бек ще се справи. Само че за три мача Радуканов съживи мъртъвците от Армията, за да стигне до победата във Виена. Днес го чака четвъртата височина, когато ще изведе ЦСКА срещу Пирин на стадион "Христо Ботев" в Благоевград. Там, където преди 17 години вдигна Купата на България с червения екип след победата над Ботев с 1:0 във финала. Дали ще има радост и сега? Без съмнение, бившият защитник е готов да вземе още един скалп.