"Човек ухапа куче" на Славия

Топло време и почти ураганен достигащ до 80 км/ч вятър. В един двумилионен град, като София, е нормално да падне дърво върху някой автомобил, да се откачи ламарина от покрив, да стане беля. И все пак - всичко това е вече прекалено рутинно и изтъркано.

Затова на затруднения за хляба българин бе предложено зрелище от друг тип. Намериха му пастичката. Национална телевизия анонсира - "Срутено съоръжение на стадион". Преди да си видял си мислиш, че някоя козирка най-накрая не е издържала и се е сринала. И чакаш да видиш.

Тогава разбираш, че на стадион "Славия" надуваемото балонно покритие на тенис кортовете се е вдигнало и обърнало. Картината се подсилва от броя на трениралите деца, от разказите на треньорите и на притеснената майка на собственика. След дълго драматизиране се стига и до заключителната реплика - "Тепърва ще се изясняват причините за инцидента". Зрелището е готово. Повторено и в късната централна емисия.

Какво има да се изяснява? Тези прекрасни за зимни условия конструкции са разчетени за спортни площадки и терени. Нормално в градска среда, а не по билото на Балкана. В конкретния случай "балонът" е дори силно защитен от Запад, заради масивна сграда от комплекса, а ветровете са нормално от Запад, Северозапад. Изпълнени са всички технически изисквания. Лошо стечение на обстоятелствата. Внушението за безотговорност е силно несправедливо.

И друг път съм казвал, че хората учили във Факултета по журналистика на Университета няма как да не познават класическия пример за предлагане на новината. Метафората: "Ако куче ухапе човек, това е хроника. Но ако човек ухапе куче, то това задължително е първа страница".

И оказва се, че все се търси "човека ухапал куче". Новинарските блокове са предвестник на Апокалипсиса - земетресения, вулкани, катастрофи, убийства, съдилища...

Но нима всички забравиха, че хората вървят след победителите и да вкарат по някой добър пример.

Собственикът на съоръжението на Славия е мой приятел. Неговият зет, бивш наш футболист, също е мой приятел. Тези двама мъже и техните семейства в продължение на години развиват и усъвършенстват материалната база, както в тениса, така и във футболната игра. Всичко, което заработят инвестират в спорт. При това - тези вложения съвсем не са бързоликвидни, като в хазарта, алкохола, цигарите и т.н.

Нима е толкова безсмислено същите тези хора, вместо да бъдат осъждани дистанционно, да бъдат потърсени и да разкажат за несгодите и трудностите. Да кажат каква е цената например на този "балон" и какво точно им коства да го закупят и да обслужват този дълг. Да разкажат колко деца не са на улицата. Колко деца не са клиенти на дилърите на забранени субстанции. Трудно ли е да се покаже добрия пример? Защото осъжданите в репортажа са, повярвайте ми, извънредно добър пример за българския спорт. Tе са едни страхотни и отговорни хора.

Много често говорим за етичните норми в обществото и девалвацията на ценностната система до ниво на битово окопаване. Новините са такива, каквито са. Но морално ли е те да бъдат само депресиращи?

Вероятно да. В противен случай криминално-съществуващите "жълти" вестници нямаше да бъдат многомилионен ежемесечен бизнес. Едните ще кажат, че ги има, защото има огромна маса потребители, които искат да надникнат под завивките на известните. Другите ще отговорят, че си ги купуват, защото им ги предлагат. И все така.

Но до кога? Защо и електронните медии с национално покритие вече са част от казана с демотивираща жълта вакса? Някой ще каже, че те са частни (б.а.- с изключение на БНТ). Частни, но с индулгенция на обществото. С лиценз от държавата. И къде все пак може да се сложи граница между комерсиалното и моралното?

Отново бяха оцапани едни достойни спортни хора.