Започвам бизнес. Или ще успея, или ще изперкам!

Че е криза, криза е. Страшна работа! Голям зор ви казвам.

Много се въртях, като обран евреин и все не можех да измисля какъв нов бизнес да подхвана, че и на нашата улица да изгрее слънце. И доживях.

"О, Джизъс!", би казал наш национал.

И да вземат да ми го подскажат аверите на един мосю. Френска му работа. Направили му шофьорска книжка, като сувенир. Българска. Тарикатска идея.

Аз живея в Овча купел. А софиянци (и не само те) знаят, че бежанският център е тук, до нас, на гърба на Нов български университет. Някогашното АОНСУ (Академия за обществени науки и социално управление на ЦК на БКП или нещо такова). Там има всякакви колекционери. Африканци и азиатци предимно.

Сега ще намеря машина и ще пусна няколко артикула. Мисля да не се увличам много. Това лична карта, шофьорска книжка и паспорт са напълно достатъчен асортимент. Казват, че щели да се харчат като топъл хляб, ако са досущ като истинските. Дори не трябва да се пише сувенир, за да не се скапат държавният дизайн и снимките. И холограмка ще сложа. Абе ще изпипам работата и ще опъна сергийка. То някогашната Шеста поликлиника затвори аптеката там и може под изгоден наем да се нанеса. Съвсем до кабинета на джипито.

И ще продавам сувенири - лична карта, шофьорска книжка, паспорт. И или ще изплувам, или ще стигна до някой решетосан психодиспансер.

На голямата лудница Майка България...

А може пък, джипито хапче да даде!? Дано успея! Няма как да не успея! С такива сувенири.

А моите клиенти? А да. Моите клиенти. Те като си купят сувенирите ще ги показват на ченгетата при проверка. А ченгетата ще се радват, че те харесват нашата Татковина. Ще си живеем мирно и тихо. Или ще почиваме в мир и вечна тишина. Шантава работа...