Врабчетата във "В" група, или за ЦСКА, САЩ и НАТО

Предварително се извинявам, че няма да мога да обърна полагащото им се внимание на покритата с мръсен подуянски сняг глава на Иво Главата и къчовете на Калин Щърков, а ще трябва за пореден път да разгледам обществените изяви на един друг череп от покрайнините на София, понастоящем обладаващ висок пост, евтино тупе и повехнала гимнастичка.

Сигурен съм, че заплахата за изхвърляне на ЦСКА от „А" група е стреснала до смърт всички премръзнали врабчета в „Борисовата градина", с които старшинка Йешич така сладко обичаше да си бъбри. Самодейната акция на Големия вратар за хвърляне на прах в очите беше по-нескопосана от възела на вратовръзката му и по-прозрачна от темето му през 86-а.

Първо, всички любители на футбола у нас с повече от два неврона знаят, че административните решения за бъдещето на ЦСКА не се обявяват на пресконференция на БФС, а от Тодор Батков в ефира на Дарик радио.

Второ, изваждането на „червените" от родния елит е равносилно на изключването на САЩ от НАТО. В такъв случай във флагман на Алианса ще трябва да се превърне притежаващата втората най-голяма армия Турция. Точно както и у нас в символ на играта ще се въплътят турскосините от Подуяне, притежатели на толкова медали за второ място в историята си, че ако решат да ги претопят и продадат ще подбият цената на среброто на стоковите борси за десетилетия напред.

Трето, ултиматуми не се дават в пресклубовете на чаша студен чай. Тук не става въпрос само за елементарна дискретност, от която Мечтата на перукера е опериран, след като преди седмица го чухме да се изцепва как разследванията за уредени мачове у нас са само повод някой чиновник от УЕФА да си заработи заплатата. Говорим за комуникация между институции, която се различава доста от подвикването към Краси Коев да покрие Стоичков секунди преди последния да ти разшие мрежата за пореден път.

Всички знаем, че Вратаря интелектуално е от леката кавалерия, но дори и той е наясно, че в последните 20-ина години българският футбол се крепи на две-три победи на ЦСКА в Ливърпул и Москва, спорадичния гений на Митко от Манчестър и трудно изразимия вербално нюх на Чичо Пенчо. А не на главата на Иво Главата и на лактите на Директора.

Тупирания преди всичко е слуга на конюнктурата, а тя вече седмо десетилетие нашепва, че у нас без ЦСКА най-обичаният спорт е обречен. Няма 9 млн. евро от УЕФА, няма чартърчета и комисии, няма ведомствени конгресчета. Босът от „Иван Асен" ще е първият, който ще се хвърли с голи гърди на амбразурата да пази „червените" от загуба на лиценза, защото по този начин защитава собствените си парички за присадка на нов перчем.

Тогава какво предизвика декемврийския напън за раждане на малка, синя мишка? Какво, ако не елементарен ПиАр ход да се измести общественото внимание от мафиотската среда на „Герена" и да се насочи справедливият гняв на семкаджиите към онези неколкостотин хиляди лева, с които ЦСКА държи за заложник цялата „А" група и съсипва бюджета на половин дузина отбори?

Нима има значение, че американският Държавен департамент смята последната спирка на автобус 120 за опорна точка на абордажа на организирата престъпност към държавните ни и обществени институции в края на 90-те, когато „армейците" дължат 200 бона на Данчо за двете Коцета?

Ако повече от трима мъже и половина се хванат на елементарната кукичка на оня със сложната прическа, значи напълно заслужено той управлява футбола ни. И никаква лустрация не го лови, макар че според мен да управляваш нещо различно от електрокар, след като си завършил спортното, е много по-зле, отколкото да управляваш дипломатическа мисия, след като си бил агент на ДС.