Малък пътепис за "Айброкс"

Много рядко професията ми на футболен агент е била благосклонна към мен и съм намирал време да разгледам и да се докосна до историята на знаковите клубове на световния футбол. Нерядко командировките са белязани от динамика по трасето летище-работна среща-летище. Освен това съм от тези, за които лъскавите ВИП-ове съвсем не са най-интересното място.

Тази вечер още един българин ще стъпи на митичния стадион "Айброкс" в Глазгоу. Станислав Манолев ще излезе с ПСВ в мач-реванш срещу Рейнджърс след 0:0 в първия. Малцина обаче знаят, че именно българите са в ТОП 3 на най-често срещаните опоненти на 53-кратния шампион на Шотландия в евротурнирите. Само Австрия и Белгия са пред нас.

Вероятно по-възрастните си спомнят, а младата вълна фенове едва ли знае, че първият български отбор, достигал до полуфинал в европейските клубни турнири (и по-конкретно в Купата на носителите на национални купи), не е ЦСКА, още по-малко Левски. Това е Славия през сезон 1966/1967 година. Полуфиналните двубои са именно срещу Рейнджърс, които "белите" губят на два пъти с 0:1. По-късно през сезон 1993/1994 Левски играе победно и след загуба с 2:3 на "Айброкс и победа с 2:1 в София отстранява клуба от Глазгоу в шампионския турнир на Европа.

От българските треньори победни спомени срещу един от знаковите клубове на планетата имат Георги Василев с Левски и неговият ученик Ангел Червенков с Хартс, който има победа с 4:2 в Единбург и 0:0 на "Айброкс" за шампионата на Високата земя.

Работната ни среща с още двама колеги преди две седмици приключва. Имаме честта да работим с една тотална легенда. Десният бек Санди Джордън, който стои гордо на Стената на славата. В периода 1964-1982 година този човек изиграва 674 мача и вкарва 77 гола за Рейнджърс. За него е любопитно, че след това играе още 184 мача с 3 гола за Хартс и също е "канонизиран" в отбора на родния му град Единбург.

Санди обаче ни изненадва с тур на "Айброкс" и това ни дава възможност да се докоснем до организацията и историята на този вълнуващ клуб. Признавам емоцията, защото по не съвсем ясни причини имам симпатии към този "син" клуб, цвят който съвсем не се свързва пряко с мен.

Няма да влизам в подробности около фасадата, защото повечето от вас знаят, че тя е такава, каквато е направена през 1883 година и нищо не е променено. Модерната реконструкция е оттам нататък. Макар да е събирал по над 130 000 зрители, днес "Айброкс" от съображения за сигурност е с капацитет 52 000. Свиването на капацитета започва след голямото нещастие на 2 януари 1971 година, когато в мач срещу Селтик, заради срутване загиват 66 запалянковци. Всичко това всеки може да прочете сам. Информация дал Господ.

Ще разкажа обаче за някои любопитки, които няма как да знаете, ако не сте били там и някой не ви е обърнал внимание.

Съблекалните например са такива, каквито са били и през 1883 година. Нещо повече - закачалките в домакинската съблекалня са оригиналните оттогава и дори можете да забележите, че на тях има удължен елемент за шапка, каквато е била модата тогава. Дори рамките на прозорците не са сменени.

Славия не се е докоснала до нещо интересно в съблекалнята за гости, но Левски със сигурност. В началото на 70-те години на миналия век по нареждане на мениджъра на отбора закачалките за гости са вдигнати на 2 метра височина. Те и сега са си така. Идеята е била свързана с евротурнирите. Тогава нямаше цифрова техника и сателитни излъчвания, и разузнаването на противника обикновено ставаше с тефтер в ръка. Според шефовете на рейнджърите, когато европейците дойдат ще се стреснат от височината на закачалките и ще очакват огромни двуметрови шотландци още преди мача и това щяло да предизвика у тах притеснение преди да са помирисали тунела към терена.

И двете съблекални са към главния вход, покрай който преминава неповторимите фенове на Рейнджърс. И това не е случайно. Техните песни трябва да влияят мобилизиращо на своите играчи и подтискащо на гостите.

В деня на нашето посещение се организираше пресконференция, на която щеше да се обави оттеглянето на легендарния Уолтър Смит от мениджърския пост след края на сезона и поемането на длъжността от неговия помощник и клубна легенда Али Маккойст. Именно на любопитка от играта на съдбата се натъкваме в музея на Рейнджърс. Там, на "Айброкс" са запазили писмо на 12-годишния Уолтър Смит, който си е счупил крак и е помолил писмено мениджъра на Рейнджърс да бъде допуснат до терена, за да може да гледа поредния мач на своите любимци. Отказано му е. Отговорът също се пази. Мениджърът отказва да поеме риск към момчето, за да не пострада. Днес четвърт площ от Музея на славата на Рейнджърс е свързана именно с онова 12-годишно момче и неговите трофеи, като втория най-успешен мениджър в историята.

Рейнджърс е създаден през 1882 година, но официално е регистриран през 1883 година. Почти е въпрос на шок, но за целия този 118-годишен период клубът е имал точно 14(!!!) мениджъри. Али Маккойст ще бъде петнадесетият. Досегашните 14 имат свои стенни портрети в музея. Следва големият голмайстор Али Маккойст. Припомням, че в 581 официални мача Али има 355 гола.

Научаваме още, че попадането на Стената на славата е много сериозен и тежък ритуал. Първият на нея е крилото Мозес Макнийл, който играе в периода 1872-1882, а последният е германският вратар Щефан Клос, пазил от 1998 до 2007 година. През тази година 10 тежки представители на феновете и 10 на ръководството ще номинират 10 нови играчи и накрая ще изберат един, който да бъде следващия на стената. Това се прави на всеки пет години.

На терена попадаме на технология, която се бори с типичния британски климат. Хората са разгърнали кварцови отоплителни системи, които да "излъжат" тревата", че това е слънце и тя да бъде в перфектно състояние. И всичко това при огромни дългове на клуба.

Само преди година задълженията към различни кредитори възлизат на над 60 милиона паунда и само шампионската титла спасява клуба от тежка реакция на Футболната асоциация. Мениджмънтът обаче работи денонощно и само за 10-ина месеца около 20 милиона паунда от дълга са стопени. За това много помага и победния ход на Рейнджърс в Европа.

Тази вечер този ход може да бъде спрян от Манолев и компания. Или приказката за Рейнджърс да бъде дописана.

Защото тя е автентичната история на футбола.