Аз съм голям фен на Димитър Бербатов

Аз съм голям фен на Димитър  Бербатов.

И точно по тази причина днес не ми стана особено приятно, когато медиите разказаха как сър Алекс Фергюсън ръчка на джумбуш помощника си в хълбока, за да види как клетий наш Митко дреме флегматично и с драматично отсъстващ поглед следи като резерва последния мач на Манчестър Юнайтед в Шампионската лига.
Обидно. За Бербатов. За българите въобще.

Аз съм голям фен на Бербатов, но Фергюсън не го пуска за големите мачове.
Големите играчи са за големите мачове, нали!
Но нашият сънародник ги пропуска по правило. Защо?
Аз съм голям фен на Бербатов, но той се превърна в резерва на Ернандес! Вече! Защо?

Сър Алекс няма да остави на пейката човек, който може да му свърши работа във въпросните големи мачове. Той не е глупак. Нали? В никакъв случай.

Аз съм голям фен на Бербатов, но той се оказа играч за лесните мачове. А голямото име се изгражда в големите двубои.
Мек, префинен, чувствителен футболист и човек изглежда не върви в схемата на шотландеца. Дори да е велик талант! Дори...
Този занаят е за кучета. За борци. за "пердета".

Аз съм голям фен на Бербатов, но той, изглежда, вече дори не се радва на съчувствие. Защото как иначе можем да си обясним импулса на съра да го взема за подбив и то по време на важен мач.
Тъжна работа.

Иначе съм голям фен на Бербатов.
Митко, големият футбол не ще сълзливо съзерцание, а люта и гладиаторска битка.

Това е.
Иначе продължавам да съм фен на Бербатов.