За едната чест и за един Матеус

Преди мача с Швейцария не много хора си сетиха, че футболът в България е донесен именно от швейцарци. Първи е Жорж дьо Режибюс в далечната 1894 г. Следват го сънародниците му Шарл Шампо и Луи Айер, преподавали играта в София и в по-големите градове в следващите години.

Повече от 100 лета по-късно "кръстоносците" дойдоха тук със самочувствието на учители. Десетилетия наред ги смятахме за "скиори", но освен в алпийските дисциплини, те вече се справят доста по-добре от нас и в любимата игра. Само два отбора успяха да победят европейският и световен шампион Испания в последните години в квалификации и на големи първенства - САЩ и Швейцария.

Имаше няколко интриги в мача снощи, дори ако оставим настрана най-пряката - който изгуби пропада, равен вади и двата отбора от играта. Един срещу друг се изправиха легендата Лотар Матеус и един от неговите футболни учители - Отмар Хитцфелд.

Ако си средностатистически запалянко от Западна Европа с уклон към немската школа, това няма как да не предизвика интереса ти. Матеус дебютира пред българска публика дни, след като навъртя 50 г. Стилиян Петров пък излезе в своя мач №100 с трикольора.

Заради всичко това на стадиона се стекоха изненадващо много зрители - малко повече от 15-ина хиляди. И колко жалко, че дори фигура като Матеус не може да ни осигури място на картата, предвид горните "обстоятелства".

Просто сме слаби, ама много слаби. Далеч не само като национален отбор, а изобщо като футбол. Поради което 0:0 с Швейцария в София не е трагедия. Напротив, като гледам изявленията и настроенията, равният се приема задоволително. Май почваме да осъзнаваме къде ни е мястото.

А то не е на европейско. Кое ни е за европейско? 50-ината лумпена, освиркали и обиждали Спас Делев от сектор "Б"? Или огледалните им образи от "Г", отвърнали с "цигани"?

Класиране няма да оправи футбола ни, още по-малко пък ще оправи болното и разделено общество. И е повече от наивно да продължаваме да смятаме точки и да кроим планове. Защото сме четвъртият по сила отбор в нашата група.

Е, снощи поне опитахме. За първи път от доста време в двубой на родна земя имаше дух в националния. Играчите се подкрепяха преди и по време на мача. А Лотар Матеус е богатство за изстрадалия ни футбол в момента. Има много предимства да си вземеш чуждестранен треньор, при това голямо име.

Той знае, че няма много качествени опции в момента, поради което е свободен да експериментира и да залага на играчи, на които нито един български наставник, колкото и "модерни виждания" да има, не би заложил.

Ама лош бил Матеус, не се бил доказал като треньор?! Трябваше да дойде човек като него, за да видим смела и нестандартна схема със Станислав Манолев като външен халф, с неопитния Спас Делев в лявата зона, със защитници, които далеч не са идеалните, но са в най-добрата форма напоследък сред всички останали.

Нямаме плеймейкър. Някаква такава роля получи Ивелин Попов и той направи блестящо първо полувреме, но после се умори, пък и хитрата лисица Хитцфелд го затвори. Както затвори и Манолев. А почти всичко нестандартно, изненадващо и опасно за гостите дойде именно от тях в първите 45 минути.

Да, направихме доста добро първо полувреме, можехме да поведем, а после и да удържим. Можехме... "Ако тимът на България има ден, е способен да победи всеки", отчете Хитцфелд. Ама щеше ли да е реално?

Та накрая гостите ни натикаха в нашето поле. Непростимо някои от нашите отпаднаха физически. Ами централните защитници Костадин Стоянов и Иван Иванов? Те са по-ниски от двойката нападатели на швейцарците Александър Фрай и Марко Щрелер, поради което изгубиха почти всяка първа топка и почти всеки въздушен двубой.

Надтичаха ни гостите, надбориха, стъпваха по-твърдо... Така ли ще идем на европейско? Не са ни слаби футболистите, просто са неопитни, не добре тренирани, ненаучени, несработени... Защитата за сефте игра в този състав, Благой Георгиев пък цял мач си търсеше мястото като вътрешен халф. Димитър Макриев едва ли ще продължи да бъде опция в бъдеще, но и той е "пожарен" вариант, защото няма много други алтернативи пред селекционера.

Това е положението. На почивката лично аз бях обнадежден. След края обаче логиката тържествува - там сме, където ни е мястото. Много желание и задружност в отбора, но и много брак, хаос, липса на ясна идея и липса на фигури, които да решат мача.

Остава ни едната чест оттук нататък. И за нея доста ще трябва да се потрудим, защото знаете в какви "схеми" влезе националния заради една контрола неотдавна. Такъв е имиджът ни пред света днес. Така че първо името, после европейско и световно.

И треньорът Матеус ни остава. Дано го запазим за повече време, дано го слушаме какво говори и дано предизвикаме интереса му да иска да прави повече промени. Не само в националния. В негово лице имаме нов учител.