Поклон на Митко и Иво за "Армията"!

Дядо ми, на когото съм кръстен, си отиде нелепо от този свят на 48 години. Утре аз ставам на толкова. Не ви каня на рожден ден. Заминавам по богоугодно дело в странство, за което ще чуете до ден-два.

Мислех си за друго тези дни. Мислех си, че ще затворя очи под два кубика пръст и пак няма да доживея края на обречения опит за убийството на ЦСКА. Имам предвид футболния клуб. Защото голямото ЦСКА го претопиха. Желязната гвардия елитни спортисти отиде за "скрап". Царят оцеля.

Днес, като за рожден ден, ни върнаха стадиона. "Народна армия" (б.а. - не знам защо някой реши във времето, че българската армия не е народна).

Преживях всичко лично през последните двадесет и няколко години. Най-напред съсипваха структурата. Правеше го мой съсед. След това, когато дойде Илия Павлов, а с него и моя милост на "Армията", се усетихме, че трябва да се действа, за да не загази клубът.

УЕФА искаше да се сложат седалки, бюрократичните отрепки не даваха. Паркетаджии с генералски лампази. То и аз съм кадрови офицер, но тези лустросаните не се научих да ги дишам. Стана така, че през 1998 година срещнахме беларуския Белшина на стар стадион, а следващия Сервет с нови седалки. Преди двубоите със Сервет дойде един чичо от УЕФА и ние му разправяхме пред една картинка как ще го направим. Онзи не вярваше. Дойде след това лично да се убеди, че сме успели и пак не вярваше.

Иначе паркетаджиите с лампази и без такива не пропускаха чартър. То да беше само чартъра. Питаха и за командировъчни. На закуска хората не смогваха да им носят. Гледаш единият вкарва кило шунка и не му прилошава, друг дъвче сиренцето барабар с червения парафин, защото в армейската столова даваха стандартно саламчето, сиренцето и конфитюра с чай в канче алпака. Той откъде да знае, че онова дето горчи е парафин, а не червено швейцарско мляко. Той се оплаква, ти се кискаш, но ти е тъпо. С тези работа да вършиш!?

Правителствата се сменяха. Един, който се представяше за юрист, но в нелепия си трудов път е писал основно докладите на секретаря на Райкома на комсомола, ми мъкнеше всякакви. Зам.министри, мазници-шефове на управления и ме агитираше да ги оборудвам рекламно, че от тях голям келепир ще паднел, защото от тях зависело да уредим взаимоотношенията си за стадиона.

Междувременно, същите плужеци бяха в основата да загубим цели 52 декара на Панчарево. А имаше готов проект за хотел, възстановителен център и т.н. Със сигурност щеше да бъде в полза не само на ЦСКА. Тези, на които връщаха земите, нямаха пари и предлагаха да се изкупят парцелите за по 8-10 долара на квадратен метър. Пак никой не чу. Сега там струва милиони.

И голямото мачкане за милиони продължи. Ако някой ми каже кой друг е изцицан така, както Титан, черпя гроздовица, като се върна. Тези хора наляха толкова безмислени пари в хазната, че те на практика са на седморно данъчно облагане. Дългове на други. Онези яли и пили. Защото за да бъде убит ЦСКА, трябваше да плаща тежки наеми. Слава Богу, че с известни колебания и феновете издържаха. И все с отбора. На стадиона и навън. В страната и зад граница. Двадесет и няколко много тежки години. На системен, смазващ натиск. С всички средства.

Страхотен 13 април е днес. Някога, преди 15-16 години, ритахме със сегашния премиер в една и съща група. Когато стана Главен секретар на МВР, го срещнах само веднъж при визитата на папата. И толкова. Реших, че неговият път не е моят. И е така.

Но днес не мога да не благодаря на левскаря Бойко, че прояви мъдрост. И сърце.

През последните часове прочетох различни коментари във форумите. Много намесват идващите избори, наближаващото гласуване. Не ме интересува.

ЦСКА е жив. Измъчваха го, обругаваха го, обстрелваха го, обираха го (крадяха му лиценза, например). Но е жив повече отвсякога.

Всички от "Армията" благодариха на правителството и лично на премиера. И аз.

Но искам да се поклоня на собствениците от Титан, които извадиха уникални нерви и неоправдано много в бизнес план пари. Остават някакви си там 382 000 лева. Не ме интересува дали някой е поставил такова условие за бъдещето в бизнеса  на Митко Борисов и Иво Иванов. Важното е, че те издържаха.

Е, време е за футбол! Армията преминава в настъпление. Честита справедливост на всички, които са я изстрадали! Знам, че те са безбрежно море от червени сърца...

Не беше много публицистично, но пък и емоцията е силна. Дано не е било съвсем досадно и сълзливо...