През последните няколко дни, като по сигнал се разгоряха дискусии и се изписаха доста коментари защо трябва да сме против "експеримента мачове в 21 часа".
С подобен начален час бяхме свикнали за някои домакински мачове от евротурнирите. Сега обаче ни "стяга обувката". Сякаш ако е от 6 часа вечерта е по-удобно. Или пък на първа ракия в 12 по пладне.
Всъщност, види се мачовете с подобен час са задължително с участието на традиционните асове в шампионата. Не само спортно-техническите, а тези с най-много публика.
Защото сякаш без да искаме пропускаме, че притежателите на телевизионните права плащат пари. Много пари. По признанието на Европейската професионална лига повече дори от шампионати, като чешкия.
И иде въпросът - как да заработи въпросната телевизия парите, ако не използва възможно най-скъпото време? А то е доказано в пояса от 21 часа. По това време над 95 процента от народонаселението е хванало дистанционното в ръка. И именно поради това рекламодателите предпочитат да си харчат парите от и без това отънелите кесии тогава.
Не само наличието на осветление е фактор, а интересът. И на телевизията, и на клубовете. И има защо. Право на избор е къде ще бъдем. Дали в Сектор "Г", "Б", или на дивана.
Забелязвам през последните години все по-големи групи пътуващи фенове. Те са навсякъде с отборите си. Дори в 21 часа на 400 километра от родните места в неделя.
Ако отидем на стадиона ще помогнем на момчетата с песните си, на клуба със закупения билет. Ако сме вечно недоволни, то ще останем в къщи, но и тогава ще има полза от нас. Ако натиснем копчето за канала с мача. Добре е за рейтинга.
Докато един ден (дай Боже), отново пълним стадионите, а които не могат да дойдат, да се събират на бира или нещо по-твърдо със салата пред екраните и заедно да подкрепяме отборите си. Както някога. Ходехме по двама с едно шалче. Докато майките ни изплетат още...
Нищо му няма на 21 часа! Само така изглежда.


