На селски мач в Ресен, футболът е жив и здрав

Споменавал съм и друг път, че съм със здрав селски корен и никой не е в състояние да ме уязви за това. Повиван съм не в дантели, а в обикновени пелени от хасе, къпан съм в обикновено корито и в реката, живял съм в мазе, внук съм на овчар, на когото съм и кръстен. Все едни такива екстри. Още преди първи клас изпитах и цялата тежест на мотиката. Но това си беше моето детство.

С годините се пооткъснах, а и ангажиментите ми минаха границата за пасищата на добитъка. Излезе нелош ученик от мен и ето ви още едно "селско парвеню" в столицата (б.а. - заключение на експерт по социална миграция).

Голям късмет излезе този Великден, че съм се оженил до Велико Търново. Хем бяхме част от множеството за церемониите по Възкресение на хълма Царевец след 6 века прекъсване, хем ми се отвори възможност да изгледам едно селско футболно дерби от възможно най-ниското ниво в България. Дерби, защото се срещаха едни от лидерите в "Б" областната група (по наше време си беше окръжна) - възроденият отбор на село Ресен и този на Долна Оряховица.

Шансът се крие в това, че някои от нас, които имат връзка с футболната игра, сме зетьове в Ресен. Дори си имаме старши треньор на тим от професионалния ни футбол.

И така. Реших да си припомня детството, когато заради мач прасетата в кочините квичаха от глад. Изоставени. Подобно на Хашек, който пише в книгата за Швейк, че когато е имало мачове на пражката Славия, по домовете са оставали само бабичките и невръстните дечурлига.

Промъквам се сам сред потока от автомобили и стари велосипедисти с колелета "Балкан". Предупредиха ме, че ще има много народ, но го приемах за патриотарски порив. Струва ми се, че виждам за миг кметицата - госпожа Йорданка Колева, която възроди футбола по тези места и си поддържа селото, като европейка. Умна и работлива жена, която е изпреварила 99 процента от мърдосващите се избраници на местната власт.

Излизам от колата и освен непреходния мирис на скара, който усещам с обонянието си, веднага  до ушите ми долита първият изненадващ за мен знак. Мощно се носи "It Ain't Easy" на Супермакс с неповторимия тембър на напусналия ни завинаги на 20 март Курт Хоенщайн. Следват "Smoke on the water" и Пърпъл, "Thunderstruck" на AC/DC, непосредствено преди първия съдийски сигнал обстановката допълва неповторимото парче на Кис "I was made for loving you". На пук на кебапчетата, кюфтетата и бирата - чалга няма. А които ме познават знаят, че за мен това автоматично е и празник, и победа. Публиката приижда. Със сигурност вече не е по-малко от тази на Славия-Пирин за купата на България.

Теренът е осеян с цъфнали маргаритки. За валиране е абсурдно да се говори, защото под цветчетата пръстта е вкаменена. Това обаче не пречи на никого. Хората вече обсъждат. Прави ми впечатление организираното и направо професионално загряване на домакините от Ресен. В отбора имам и близък роднина. Електриковожълтите от Долна Оряховица се подготвят кой както може. Професионално обременен не мога да не забележа, че хората в отборите, на възраст между  между 18 и 38 години, са обути от топ модели на известни марки до гуменки от добила популярност фирма от силните времена на ТЦ "Илиянци".

Всичко е пълно. Отсреща се присламчват и няколко цигански каруци. Съдиите идват откъм съблекалните в безупречен вид. Дори и на това ниво, подобно на колегите си от по-горните групи са доста наконтени до детайли изпълнени с гел.

Първи сигнал. Започва се. Около 5 минути прилично тичане. Ако някой почукне съперников играч, започва дълго извинение. Някога съвсем не беше така. И тъй като тези хора са тотални аматьори, след първите 5-10 минути събитията започват да се случват на забавен каданс. На практика те не тренират през седмицата. Правят го веднъж, за да се разберат за следващия мач. Но тези мъже и всички наоколо видимо горят с любовта към футболната игра. И около тях край тъча техните бащи, майки, съпруги, деца. Има празник. Празник на футболната игра. Пък било то там някъде. Далече от суетата на жълтите павета. Но пък всичко е истинско. Дори съдията не е традиционно педераст в подвикванията от трибуните.

Домакините от Ресен побеждават с гол от дузпа през първото полувреме. Не е аванта и никой не спори. Вратарят на гостите от Долна Оряховица при фаула дори така се контузи, че докторът дълго работи да го изправи на крака. Спънатият полежа покрай гредата пък закуцука настрани. Друг доктор няма. Впрочем медикът, който е минал 60-те, демонстрира отлична физическа подготовка. Хората не се ритаха, но пък не са и тренирани и постоянно се налагаше да тича по терена. Оказа се, че на това селско ниво чантата му е пълна с медикаменти, свързани точно с оказването на първа помощ по време на мач. А в София сме виждали не един да се носи с шише чешмяна вода, без нищо друго по-смислено.

Точно седмица преди това бях в Нотингам по хубав футболен повод, точно седмица преди това гледах Нотс Каунти срещу Борнемут пред около 20 000 зрители при перфектни условия. Но в този съботен ден, в навечерието на Възкресение, ми беше много по-уютно. Защото на пръв поглед примитивна, любовта към футболната игра е жива и тя трябва да бъде обгрижвана. Пиша глупости! Има ли примитивна любов!?

Чувам, че и кметицата мислела така и е на прага да стартира проект за реконструкция на основния терен, изграждането на още един тренировъчен, съблекални, тенискорт. Дано! Значи може. Както е в моята любима Германия, например.

И защо не!? Футболът е жив!