Барселона - те обичат футбола. И той ги обича

По време на подготовката на "Уембли" за големия финал, съвпаднала с официалните тренировки, на сектора за феновете на Барселона пишеше "Ние обичаме". На английски. Ясно бе, че на следващия ден запалянковците просто ще го "копират" със самите себе си.

Споменах го това "Ние обичаме" в една от информациите, но оставих края на фразата отворен. Ако питате някой в Мадрид той ще ви каже, че освен футбола, каталунците обичат още симулациите, расизма и съдийските подаръци... Не много преди началото на финала грейна целият слоган - в жълто, през сектора и на фона на другите цветове на "блаугранас".

"Ние обичаме футбола" на "Уембли" звучи леко смущаващо, пък било то и ако си Барселона, Бразилия Холандия и т.н. Все едно да нахлуеш в някоя катедрала и да почнеш да крещиш, че обичаш Господ.

В един момент по време на мача осъзнах, че няма значение как ще завърши. Не само заради разликата в класите в най-неравностойния финал на шампионския турнир от години насам. Победителят не можеше да е различен. С или без Бербатов. И този победител общо-взето можеше да спечели с колкото си иска.

Само едно нещо обаче има значение поне за мен, след като за първи път в живота си видях на живо ТАЗИ Барселона. Тимът наистина не просто обича, той обожава футбола. Обгрижва го, носи го на ръце, отделя му внимание, изпипва всеки един детайл. Любовта е изцяло споделена, защото очевидно футболът също обича Барса, та й се изплаща подобаващо.

И прочутата фраза, че може англичаните да са измислили футбола, но само бразилците могат да го играят, вече се отнася за Барса и Испания. Никога досега която и да било футболна нация не е доминирала толкова отявлено на национално и клубно ниво. Никога! Италия? Я по-сериозно, ако обичате! Германия? Немците лично са застрелвали истинския футбол десетки пъти с прагматизъм и липса на фантазия! Бразилия? Никога като клубове. Съжалявам.

Забравете за миг за титлите от световни, европейски първенства и турнири. Испанците (а по-конкретно каталунците) превъзхождат всички останали като мислене, разбиране на футбола, като култура и процес на работа. А явно и със сърцата си.

Поради което всички ние около футбола, независимо от клубните си пристрастия, трябва задължително най-малкото дълбоко да уважаваме Барселона и нейния модел. Те са най-хубавото нещо, случило се на любимата игра от дълги години насам. Сега всички ще искат да копират Барса, но тя няма да се сдобие скоро с реплика. Не става ей така.

Стига ти само да се докоснеш до феномена за няколко дни, за да си дадеш сметка за силата на детайлите дори извън чисто футболната страна.

Нека ви разкажа нещичко за Лео Меси. Този малък гений, направил така, че всички до един в Манчестър Юнайтед да изглеждат като освободени от физическо в четвърти клас, имаше вид на загубено дете докато му връчваха наградата за Играч на мача.

Леко смутен от журналистите в залата, очевадно скромен и дори свенлив, Лео погледна въпросително и боязливо към асистента от УЕФА къде точно да седне на подиума, преди да му връчат плакета. Беше нещо като "господине, има ли проблем да присъдна тук... само за мъничко, простете, аз такова..."

Представяте ли си?! Не, без майтап, в днешно време това е бутиково поведение! В днешно време на власт са егоцентризъм, суета, безпардонност, надменност (чу ли, Мадрид?!). И се предполага, че когато си Лео Меси, всичко това може да ти е позволено.

Ами не! Това момче не се интересува от манекенки, прескъпи коли и маркови дрехи. Отдало се е на футбола. Почти същите неща могат да се кажат за Шави, Иниеста, Вия, Пуйол, Валдес... Ето че и в това имаме съвпадения. Ето ви я цялостната култура. Ето защо изглежда, че те всичките владеят топката с ластик. И този ластик е от един и същи материал.

Може би останалите европейски грандове трябва да се съберат, да направят завера и да поискат от Европейската комисия да забрани на Барса владението на топката над определен процент. Да ограничи също така точните пасове и движението на "блаугранас" по терена! Иначе лошо се пише на всички останали.

Шампионската лига сякаш е измислена за такива като Барселона в сегашния си формат. Почти изключено е да отпаднеш от слабак и при този модел можеш дълго да царуваш. Да пълни стадиони и да радваш хората.

И тук чувствата са взаимни. Някои от познатите седем чудеса на света изчезват, но турнирът може да претендира за новите. Парите невинаги носят непременно поквара. Подобно на каталунската история, тук също цари само позитивизъм.

Мога да сравня този финал с други от предишни години като атмосфера. Фестивалните градчета стават все по-големи и разнообразни. То пада търговия, то са подвижни музеи, театри, малки теренчета, зали за игри... Футболен град като Лондон е за явленията Барселона и Шампионска лига със своята пъстрота и история. Със своя "Уембли" и неговия килим, на който може да се играе само голям футбол.

В края на финала феновете на Барса пееха "Мадрид, поздрави шампионите". Не само Мадрид, целият свят трябва да се поклони и да поздрави шампионът на шампионите!