Пол Скоулс, или как си тръгват гладиаторите

Лондон, "Уембли", малко след 21,30 часа местно време на 28 май. Барселона ликува, каталунците се тълпят на купчинки навсякъде  по терена. Играчите на Юнайтед се оттеглят в свободните от заслужената радост на Барса зони, няма по-тъжни и самотни хора на света в този момент.

В тон с цялостната приятелска атмосфера в Лондон покрай големия финал, играчи на двата гранда си стискат ръцете и се прегръщат. Една сцена обаче се откроява в "тъжната" зона на "Уембли". Никога няма да разбера защо точно в този миг погледът ми се бе спрял там. Андрес Иниеста, футболист №1 на света, европейски и световен шампион с Испания, автор на победния гол на финала на мондиала, първенец на родината си и Стария континент с Барселона, подтичваше зад оттеглящия се Пол Скоулс.

Някой от Юнайтед подвикна на рижия халф и той се обърна. Увреденото ми българско съзнание извика: Айде, стана боя! Последваха познати жестове. Двама големи просто си размениха фланелките. Иниеста изглеждаше като човек, изпълнил плана си за вечерта на 28 май на 100 процента! Той благодари сърдечно и се върна към ликуването, обличайки белия екип с №18.

Скоулси, както го зоват всички около Манчестър Юнайтед... не изглеждаше никак. Нищо не издаваше емоциите му в момента. Типично за изключително затворения халф. Той също облече фланелката на Иниеста и с нея помаха за сбогом на омърлушените фенове на "червените дяволи".

Вчера Пол Скоулс обяви, че спира с футбола. Най-загадъчният и за жалост най-недооценен футболист от най-успелия и възхитителен отбор в историята на Манчестър Юнайтед стори най-правилното. Тъжно е, но все пак той не е умрял, нали така. Краят му вече бе близо, да не говорим, че отдавна трябваше да е спрял, за да не се излага като в полуфинала за Купата на Англия срещу Сити на същия този "Уембли".

Тези дни почти цяла България е бясна на сър Алекс заради Митко Бербатов. Феновете на Юнайтед имат право да се сърдят на шотландеца и заради Скоулс и Гигс, принудени на преклонна за месомелачката на Висшата лига възраст да спасяват потъващата му в последните години империя.

Но нека забравим за това. Независимо че поразвали стила си в последните години, Пол Скоулс отдавна си е спечелил място в историята. Постъпката на Иниеста говори достатъчно. Не говори, тя крещи какъв играч беше №18 в Юнайтед и Англия!

Гледал съм няколко пъти Пол Скоулс в мачове на живо и в тренировки, но за разлика от някои наши читатели, щедро раздаващи епитети, не се вземам толкова насериозно, поради което предпочитам да дам думата на другите за най-талантливия от "Клас '92", включващ още Дейвид Бекъм, братята Невил, Ники Бът, Кийт Гилеспи и т.н.

Той си тръгна като гладиатор, но истинските ценители и разбирачи на любимата игра ще го запомнят и в други, далеч по-изискани роли.

Искам само да подчертая, че мненията на Зидан, Анри, Давидс, Виера, Липи, Шави, Чаби Алонсо и Алън Хансен са отпреди години. Не са от тия дни, когато всички изпращат края на кариерата на Скоулс с по някоя добра дума.

Искам също така да заостря вниманието ви към отзивите на испанските играчи, които, както всички добре знаем, царуват във футбола на всички равнища днес...

Зинедин Зидан: Най-трудният ми съперник? Скоулс. Безспорно най-великият играч на своето поколение. Той е завършен халф.

Тиери Анри: Без никакво съмнение най-добрият футболист в историята на Висшата лига. Той умее всичко.

Едгар Давидс: Не аз съм най-добрият, а Пол Скоулс. Всеки един от нас се стреми да стане добър поне колкото него. И всеки може да научи нещо от Пол Скоулс.

Патрик Виера: Мачовете между Арсенал и Манчестър Юнайтед наистина бяха много специални, когато играех в Лондон. Имаше особена тръпка. И сега сигурно очаквате да кажа нещо за сблъсъците ми с Рой Кийн. Да, имахме закачка двамата. Няколко пъти бяхме готови да се сбием. Той е голям лидер, също като мен. Но ако трябва да посоча един играч на Юнайтед, това е Пол Скоулс. Беше удоволствие да се надигравам с него и същевременно бе адски трудно. Той умее всичко, напълно завършен футболист е. По удивителен начин знае как да променя темпото на целия мач. В същото време е скромен и не се натрапва. Щастливци са в Манчестър, че го имат. Много от успехите им се дължат на него.
.
Алън Хансен, легенда на Ливърпул: Ако има топ 3 или топ 5 на Висшата лига, Пол Скоулс трябва да е там. Неговите умения да подава, да покрива и техниката му са пример за всички.

Марчело Липи: Разностранен халф, който притежава отлично владеене на топката и характер в изобилие.

Шави Ернандес, Барселона: Модел за подръжание. Лично за мен, и аз наистина го мисля, той е най-добрият играч на своя пост за последните най-малко 15-20 години. Великолепен е, умее всичко, примерно последният пас, да бележи, силен е, не губи топката, има поглед върху играта. Ако беше испанец, определено щеше да се котира по-високо. Футболистите го обожават.

Жерард Пике, Барселона: Един от най-добрите играчи, които съм виждал досега. Страхотен в тренировките. Да играя заедно с него бе удоволствие.

Джузепе Роси, Виляреал, национал на Италия: Един от най-великите на своя пост се отказа от играта. Беше чест да съм в един отбор с Пол Скоулс. Респект за една легенда.

Шаби Алонсо, Реал Мадрид: Все още пазя в къщи фланелка на Пол Скоулс. Необичаен е. Дребен, не е мощен физически. Играе с интелект и визия. Английските полузащитници изпъкват със своята скорост, способност да нахлуват в наказателното поле и голов актив. Човек първо се сеща за Лампард и Джерард. Малко са хората, които играят като Скоулс: малцина галят топката с подобна прецизност, ум и техника. Пласирането му е изключително, той винаги е свободен. Разбира футбола като колективен спорт. Затова е толкова добър. В Англия може би не го ценят заради стила на игра там и скромното му поведение. Мисля си, че в Испания щеше да е по-обичан, защото тук обожават халфове като него. Той определено има таланта да се адаптира в Примера, или в Италия, Франция, Германия... Испанските фенове го ценят високо, както и аз.

Уейн Рууни: Ще липсва страшно много. Със сигурност най-добрият, с когото съм играл. Пробвах да го питам какво смята да прави, но никога не можеш да разбереш много от Пол. Не очаквах, че краят му ще наближи толкова бързо. Всички тъгуват сега. Той просто е велик.

Рио Фърдинанд: Пол Скоулс е като сателитна навигация - от атакуващ халф той се преквалифицира в диктатор на терена, като все още беше на върха си. Гений! Ще ми липсва в тренировките със своя остър стил и с ироничните си коментари докато загрявахме един до друг на велоергометъра. Винаги ги отправяше заслужено.

Джак Уилшир, Арсенал: Тъжно е да чуя, че той се отказва. Какъв играч само! Висока класа и пример за подръжание за всеки един млад футболист в Англия.

Джоуи Бартън, Нюкасъл: Най-добрият, срещу когото съм играл. И най-техничният футболист в историята на Англия. Легенда!

Ашли Йънг, Астън Вила: Фантастичен футболист, такъв бе и за Англия. Тежък опонент и велик халф.