Още след мача с Черна гора мислех да изкажа "някои съображения" по адрес на Лотар Матеус, но се сдържах, защото върху него се упражниха твърде много хора - от президенти на клубове до журналисти и играчи. Мислех и сега да си замълча, но все пак ще кажа няколко думи за великия германец след подмятанията на играчи и треньори, вадещи хляба си в чужбина.
Още при посрещането на отбора, след мача в Подгорица и много подробното интервю на Матеус на летището, чух нещо, което всички пропуснаха в цитатите и коментарите си. Той на няколко пъти използва съчетанията "нашият отбор" и ... "нашата страна". Ще кажете - какво пък толкова!? Аз обаче съм се нагледал и наслушал как при успех всичко е "моя заслуга" и при поражение са виновни "те". Германецът се отъждестви с нас, вероятно не само заради заплатата си, а защото има чест. Той знае, че само като бъде част от неговата "армия", само тогава може да печели войни. А изразът "нашата страна" го вади от позицията на задължителен наемник.
Със сигурност Лотар би могъл да се държи хладно и надменно. Той е толкова велик, че едва ли някой би го забелязал. Но Матеус е дипломатичен и когато трябва да отговори на доста грубовати, да не кажа тъповати критики по свой адрес. Той търси успеха. И внушава отколешната германска философия, че мачът е 90 минути.
Бивш наставник на националите си позволи през вчерашния ден да се хвали как е играл отборът при него. Поздрави за работата, която свърши зад граница с клубния си отбор през пролетта, но въпреки топлото време на 8 юни ние съвсем не сме слънчасали и помним как беше. Твърденията му за безлична игра в Подгорица са си абсолютен гьонсуратлък. Трябва да си прекалил със салатата, за да не забележиш, че тези момчета играха като тигри до последната минута. Дори и да бяха загубили мача, аз щях да съм доволен, заради битката, която дадоха на терена в Черна гора. Очевидно е - има върху какво да се стъпи.
Същият треньор вероятно пропуска, че публично бе отписал българския шампионат и моделираше състав само от легионери, именно защото са легионери. Лотар постъпи обратно. Той реши да отпие от извора, а не да слуша разкази на корави очевидци. И мисля, че дава отговор на сръдливци, които щели да му купят билет и да му платят командировъчни да ги видят.
Германецът даде да се разбере, че роднините са му много симпатични, интересите са му ясни, но той не желае да си хвърля името във футболната кал. И за ужас на свикналите да им минават комбинациите, Лотар прояви нормална за класата си независимост. Извика много момчета от вътрешния шампионат и им се довери. Те не го подведоха.
Нека ги погледнем един по един (от българския шампионат):
1 Иван Бандаловски (ЦСКА) - показа много класа. И ще показва тепърва. За него същият треньор вчера каза, че се измъчвал за дето не е играл при него в Левски. Бандаловски пък в миг на "червена" емоционалност, след финала за Купата, каза, че никога не е бил в такава съблекалня, в такъв колектив и толкова щастлив;
2.Николай Бодуров (Литекс) - младият играч на Литекс започна леко смутено в централната двойка. През сезона той бе ту десен бек, ту централен защитник и нормално имаше смущение, още повече срещу Мирко Вучинич. Но се окопити и направи едно силно запомнящо се второ полувреме;
3.Петър Занев (Литекс) - не за първи път Петър играе като лъв. Много побързаха да го обвинят за гола на черногорците, но ако погледнат отново записа ще видят, че той не намери подкрепа и се оказа изведнъж с двама души на гърба. Той вече игра в Испания и вероятно отново ще играе навън;
4. Христо Янев (Литекс) - той игра на малко по-непривична за него позиция, но се справи професионално със задачата си, с нужната грамотност и стръв. Такава, каквато той винаги е притежавал.
5. Маркиньос (ЦСКА) - няма смисъл да обясняваме дълго. Маневрите с Ивелин Попов бяха като познатите ни от тези с Делев в ЦСКА. Силен дебют. Тепърва ще бъде полезен.
6. Спас Делев (ЦСКА) - игра само няколко минути, заради заболяване и едва ли бихме могли да го оценяваме в конкретния мач. Но пък можем да го направим за отминалия сезон. Отказа пари, за да израсне. Щеше да бъде легионер, но дали щеше да е достигнал нивото, на което вече играе!? Можем само да гадаем.
7. Румен Трифонов (ЦСКА) - не влезе в игра. Но нима има някоя ясна друга алтернатива на този пост? Имаше една, при която се викаше един роднина десен бек да поеме левия. Не че не е възможно, но Лотар изглежда не мисли така.
8. Апостол Попов (ЦСКА) - не игра. Вместо него вероятно могат да бъдат и много други, но малцина са тези, които притежават неговото хладнокръвие и усет за подсигуряване на грешките на крайните защитници.
Тук можем да добавим и неповиканите Владко Гаджев от Левски, контузеният Костадин Стоянов от ЦСКА, бъдещето на опорната зона Дани Димов от Левски и още много други. Оказва се, че българският шампионат не е толкова мъртъв, колкото изглежда. А и тепърва ще има да се радваме на младата вълна. Сигурен съм. Просто не бива да си кьорав очевидец.
Ето защо, бих се радвал Лотар да продължи. Преди Втората световна война в Германия са ни наричали "германците на Балканите". Нека се опитаме с германски пълководец да си го припомним.
И накрая - извън темата. Въпросният треньор, при вчерашните си медийни изяви, си приписа заслугата да е наложил Ивелин Попов. Статистически е така за националния отбор. Но по-паметливите знаят много добре, че преди Ивелин да забегне в Холандия, той бе почти унищожен в Левски, защото бе поизостанал с физическото си развитие. Към живота във футбола, та до националния отбор го върна най-напред Тони Здравков-Сухия. Тони му стана треньор в ДЮШ на Левски и не само защото и двамата са от "Коньовица" върна самочувствието на Попето. А останалото той си го има от Господ. Него поне познавам от подготвителните групи в Септември и знам какво говоря.


