Добре дошли в кочината на "арабската прегръдка"!

В четвъртък-вечер, непосредствено след мачовете, единият ми син ме попита защо не започна да играя тото. Литекс и Левски ги хващах за втори път на точен резултат, Локото мъничко ме изненада с равните. Не ги виждах и тях.

И това не беше емоция, а анализ. Без голямо говорене и много познаване на обстоятелствата. Не е и въпрос на застаряващи играчи, например. Кархан от Спартак (Търнава) е роден през януари 1976-а. Въпросът е в "арабската прегръдка".

Преди около три десетилетия изучавах История на дипломацията като част от извънредно важния модул "Международни отношения". Тогава се появи това понятие. В общи линии става дума за следното: Срещат се двама арабски държавници, прегръщат се, целуват се, падат и умират. Пита се - защо? Работата е там, че не са си пуснали отрова, докато се целуват, а са си забили нож в гърба, докато се прегръщат.

Нещо подобно се случва години наред в българския футбол. Президенти се събираха, прегръщаха се, клеха се в честна игра, заточваха ножове и по правило падаха ритуално някъде в Европа. В управлението е пълно с гамени, за които нормалната комуникация са елементи от речника на унизен двойкаджия или току-що нашамарен джебчия.

Добре дошли в кочината на "арабската прегръдка"! Поне това чух снощи от един водещ ръководител, знаков бизнесмен, твърдят юрист, цитирам : "Връщаме се в кочината!?" Друг, не по-малко знаков бизнесмен, нарече полския си съперник, цитирам: "Несъстоятелен отбор"! Трети много високопоставен в собствената му клубна йерархия ръководител отсече по адрес на Висла, която натупа неговия тим категорично: "Не ни превъзхождаха с нищо, играха по-правилно...!?"

Нямало да има сътресения в клуба, твърди един от споменатите господа. Вече има. Защо не попитате онези, заради които спортът и футболът изобщо съществуват. Клубовете, организиращи теорията и практиката на тази игра, не са ПР-агенции за частно ползване. Особено знаковите клубове.

И друг път съм цитирал великия български актьор, покойния Никола Дадов (Бачо Кольо Мамата): "Ако пия на сцената вода и на онези от залата не им се допие, то веднага трябва да сляза и никога повече да не стъпя на нея..."

Наивният въпрос е - на колко деца им се доигра футбол снощи? Пък и ако щете - на колко запалянковци и любители на играта им беше приятна и резлива бирата?

Днес идва жребий. За ЦСКА и Литекс. Ще бъде ден на пиперливи шегички. Е, добре. Да допуснем, че някой влезе все пак в групите, макар да е по-скоро изключение, отколкото обратното. И ако, като всеки път ни тупат в групите, като брашнен чувал - какво от това?

Добре дошли в кочината! Но ще трябва сами да си изчистите. Използва се вила, а след това лопата. Мирише много. И много вода трябва да изтече, за да спре вонята. Казва ви го селянин, който безброй пъти е изпълнявал процедурата със собствените си ръце...

Вие сте на ход, господа!

Забележка: Извинявам се на всички араби у нас и по света за използваното понятие! Имам приятели сред тях. Но е истина, че то съществува и е нарицателно. Нищо лично!