Шоколаров, Костадинов, Валериев, Мечев, Йорданов, Райков

Публикувано на: 08.08.2011 18:29

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов-Полковника
Няма как да изгледаш всичко на живо, но пък мен ме интересуваха повече младите и кои от тях ще ми хванат окото, ей така, без лист и писалка, без задължителни отметки за техника, тактическа култура, скорост и т.н. - подробности от занаята. Исках да ме хванат по емоция.

По много лични причини гледах мача между новаците Ботев и Светкавица във Враца. И докато в подготвителния период бях минал през няколко контроли на моите земляци, то отборът от Търговище ми беше интересен и заради включването в елита по "неведоми пътища господни".

През първата част, когато и двата отбора играеха, като след шише ракия от притеснение, едно момче в бяло започна да ми подхранва емоцията. Не можех да го разпозная, но не можех и да не се възхитя от някои негови въпреки приспивното темпо около него. Попитах един от играчите на Светкавица, който не беше в групата, кой е той. И ме осветли, че това е Славчо Шоколаров. Роден е през прословутата 1989 година, година дала толкова много играчи на България. На 20 август ще стане на 22. Юноша на Пирин (ГД), но играе професионален футбол в Търговище. Уж го знаех, а отново ме изненада. Има хляб в това момче. Ако другите не са толкова дефанзивни, ще се види много добре. Много ме зарадва. Не бива да спира. Има страхотен нос за добър пас и техника да го направи. Херо уж щеше да го вземе в Черноморец, но май Черноморец не можеше да си го позволи. Така и не се разбра. Но аз разбрах, че този младеж може "да плува надълбоко".

За втората част Сашо Ангелов направи две смени и една страхотна тактическа маневра, която ще си премълча. Вкара Асен Чалъков и Бранимир Костадинов. Двамата софиянци влязоха като за последен бой. Поведоха впечатляващ щурм, който пробуди заспалата публика. Малко по-късно към тях се включи и отличният местен кадър Светослав Валериев. Известно е, че Костадинов познавам още от пелените. Не можех да не се радвам, че той изкрещя с играта си: "Аз съм тук!". В тесен кръг бил казвал, че да чуе добра дума от мен за футбол е събитие на годината. Е, сега си заслужи изречението. Показа му го и публиката. Това вече му подхожда. Време е играчът, който беше в ТОП 50 на най-добрите в Европа през 2008-а, отново да влезе в играта. Чалъков е опитен и него няма да поставям във фокус. Той просто си може. Очарован съм от Светослав Валериев (3 март 1988). Уж крехък някак, а боец и половина. Още в контролите моите емоции спечели местният централен защитник Пепи Альошев. Роденият през 1987 година има всичко. Още малко маса и някой и друг килограм отгоре могат да го превърнат във фактор с национално значение при усещането, което има за поста, който заема. Запомнете го, не само защото вкара и гола срещу Светкавица. Врачани имат отличен колективен дух. Не бива да го забравят.

От този мач оставих за накрая Симеон Мечев. Той, за разлика от Шоколаров и Костадинов, които са от генерация 1989-а, е година по-малък. Но не е година по-изостанал по класа. Щастлив съм да констатирам за пореден път своя извод: Този момък има потенциала на Коце Видолов. И само от него зависи какво ще се случи. От това, което видях в контролите и първия мач от "А" група - малко повече тактическа дисциплина и още по-бързо отиграване. В никакъв случай не бива да съсипва фантазията, която притежава. Понякога ще бърка, понякога ще го псуват, но има капацитет. За да се види той, следва да бъде част от отбора. Засега е там. Макар и млад, има и лидерски качества. Отлично.

Преслав Йорданов. Още миналия шампионат започна все по-често да напомня за себе си. Излишно е да казвам, че плевенчанинът от Локомотив (София) е роден през въпросната 1989 година. Преди 3-4 години някои го обявиха за "пръчка", но май ще излезе голяма "сопа" за тези, които го пропуснат. Преслав игра много, много добре в Лига Европа, не остана незабелязан и срещу ЦСКА. По нещо ми напомня на един друг Преслав, също беше централен нападател. Казваше се Преслав Гетов. Много се очакваше от него, постигна малко по-малко. Дано плевенчанинът, който едва сега започва, да стигне много високо. "А" група има нужда от оптимизъм.

Ще завърша със Симеон Райков. Признавам, че не познавах играта на шампиона по снукър на България за 2008 година. Явно роденият естествено през 1989 година има не само висока степен на интелигентност за спорта с щеката, но и си може футболната игра. Показа го в подготовката, още повече в краткото евроучастие на Левски. Появиха се съмнения за пловдивска комбинация между близки на момчето и Гонзо, но види се привлеченият от Ботев (Враца) външен халф е качество, което ще бележи "А" група с присъствието си на терена. Симеон играе в Левски, а аз се интересувах от по-ниските етажи. Но пък дойде от "Б" група и затова ми беше интересен как ще се впише. Засега е супер.

Това са моите акценти за "по-малките" от последната футболна седмица. За по-неизвестните, за по-незабелязаните. Убеден съм, че те могат да бъдат забележими.

Забележка: Споменавам все пак само българите. Иначе харесах и други млади. Като Живец, например.

ГЕРОИТЕ ДНЕС: