0:2 от Стяуа е най-малкият проблем на този ЦСКА

Знам какво си мислите вече - този почна да плюе, а е минал само първият двубой. И че при 0:2 е лесно да се сочат грешки и виновници, още повече пред очертаващата се тази есен нулева година за клубния ни футбол в Европа.

Съжалявам само за едно - не отделих от своето и вашето време след мачовете на ЦСКА със столичния Локомотив и Черноморец, за да споделя още тогава опасенията си за този натоварен с ненормално високи очаквания отбор на "червените". Ама човек си казва: хайде да изчакаме, наистина. Рано е за генерални оценки, "момчетата" не са се обиграли, има нови, пък и може да се пазят и крият за румънците (да бе, да). Все треньорски и журналистически клишета, но това е тема за следващ коментар.

И за да не останат премълчани неща, нека отбележа, че ЦСКА не заслужава да е с пълен актив в "А" група. Отборът имаше късмет на старта и съдийско рамо, защото поне аз видях не 100, а 200-процентова дузпа за Локо. Такава дузпа, за каквато "червените талибани" в медиите щяха да вдигнат шум до покоите на Граф Дракула, ако не беше дадена за ЦСКА.

Но да не правим трагедии, животът продължава. Да не режем глави на играчи, босове и на треньора Милен Радуканов, който наистина има качества, вярва си, нахъсан е, сигурно се чувства ужасно в момента. Също като Гонзо. Отказвам обаче да бъда част от хората, които продължават да живеят някъде между 60-те и 90-те години на миналия век. И които вярват на клишета.

Това е лично моята болка - отказваме да се събудим. Казват, че за да гледа напред, човек трябва да се оправи с миналото си - да не се рови назад, но и да си взема поуки от стари грешки и да стои здраво на земята.

Ама как така решихме, че Стяуа е "добър" и "късметлийски" жребий? Че шансовете са 50:50, та дори ЦСКА е фаворит?! От три гостувания на ЦСКА на Стяуа, в снощното българският тим игра най-зле и отива на реванш с най-малки шансове. Срещу отбор, по-слаб от онези генерации на румънския еврошампион.

Начетох се от жребия насам на обичайните шаблони за "палача на шампиони", "ловеца на глави", как отново на ЦСКА се падала честта да ни извади от калта и няма никакво съмнение, че тимът ще я постигне...

Има едно нещо, по-страшно от това да отпишеш отбор след 0:2 - то е да живееш в заблуди. Този ЦСКА няма почти нищо общо с онзи, дето биеше еврошампиони. Едни четири букви останаха. Снощният мач със Стяуа болезнено показа (отново), че ЦСКА има огромен проблем с изгубената си идентичност. Вина за което имаме и ние в медиите, без значение от кой отбор сме. В последните 20 г. ЦСКА записа епизодични успехи, при това далеч от блясъка на онези, които продължават сиромашки да ни топлят.

В същото време Стяуа, както точно отбеляза и Милен Радуканов, почти не излиза от турнирите, играе в групи, редовно бие по някой тим от класата на Леверкузен, Динамо (Москва) или Рапид. Та значи добър жребий, а?

Трябваше ли да изчакаме 0:2, за да си дойдем на думата, че традицията и името са направили разликата в Клуж? Е, шанс винаги има и на битка не се излиза пораженчески.

За голямо съжаление обаче ЦСКА вече не е старата марка в Европа, защото никой не помни отстраняванията на Аякс, Нотингам, Ливърпул, Монако и т.н. Че е клубът на Стоичков, Пенев и Костадинов. Хората си имат нови идоли. Нека напомня, че турнирите се играят всяка година. Всяка година има по няколко изненадващи аутсайдери, които вземат глави на големи. А както добре знаем от суровия живот, име се прави трудно, още по-трудно се защитава, но лесно се заличава.

Не съм фен на настоящите ръководства на ЦСКА и Левски, но и това не е темата днес. Просто не вярвам на собствениците на "Титан", те постоянно доказват, че ЦСКА е училище за тях. Клетият ЦСКА, така е не случи на нито един свестен собственик след 10 ноември. Те само пълнят дупки и кърпят. Кърпежите по стария мундир обаче са толкова много, че не може да се види какво остана от него, какъв е оригиналният му цвят. Просто Борисов, Иванов и компания също са виновни за изгубената идентичност.

Не вярвам, че е удачно, независимо в кой шампионат си, да правиш отбор от полусезон на полусезон, без ясна визия за поне близкото бъдеще, без школа, без програма, без да даваш шанс на български момчета.

Тук ще си позволя на задам няколко въпроса на Милен Радуканов - без злоба и без ятаган. Той самият е показвал, че е способен да признае грешка. Единствената голяма въпросителна за мен остава доколко е казал "да" или пожелал привлечените близо дузина нови попълнения. Ако наистина е зависело само от него, то тогава имаме още един проблем, защото ЦСКА не е Манчестър Сити.

Нормално ли е докато тече една подготовка повече от месец, през ден да привличаш нови и нови, дори когато си намерил заместници на вече продадените?

Проглушиха ни ушите колко талантлив и перспективен е Пламен Крачунов от Локомотив (Пловдив) и че отдавна бил наблюдаван и харесан. Прекрасно! Не беше ли по-удачно тогава да бъде взет още през юни и да направи пълна подготовка с ЦСКА, да се сработи с останалите в защитата и да е готов заместник, ако не дай Боже някой титуляр се контузи, както и стана?

По-добре ли е да вземаш някой си Халилович и преговорите с него да текат все едно е Лука Модрич?

Наистина ли е жизнено важно за клуба да преследва Жуниор Мораеш, чиято класа, апропо, е много над родния футбол? При условие, че не можеш да го използваш в най-важните мачове за сезона и след това, дори да го отмъкнеш, остава да разчиташ на него в първенството?! Дали мотивацията му ще висока и постоянна? И не се ли задават на хоризонта нощни чалга похождения и нимфетки, търсачки на футболисти - раят за всеки легионер по нашите земи?

Колко футболисти привлече ЦСКА през зимата? Има ли общо семплата селекция тогава с добрата пролет и историческата победа на "Герена"?

Дори да приемем, че селекцията на ЦСКА сега е страхотна, колко време отнема обиграването на толкова много нови футболисти, дошли от цялото земно кълбо?

Дълбоко вярвам, че горните риторични въпроси са свързани с изгубената идентичност.

А иначе няма драма - ЦСКА просто падна с 0:2 от по-силен отбор, който обаче ако кихне (както продължава упорито да се натяква), то неговата настинка е тежък грип дори за ЦСКА. Позволявам си да кажа, че разликата между ЦСКА и Стяуа, е разликата между България и Румъния днес. Тъжно, но истина. Само да припомня, че лятната селекция в Стяуа е на стойност 4 милиона евро и така като гледам, не е зле.

Толкова могат в момента футболистите на ЦСКА, опитаха се - не успяха. Да не говорим, че пак може да се търси малшанс: едно нескопосано изпълнение на Янис Зику ги лиши от 1:2 и пълен стадион за ответния сблъсък. На всеки може да се случи, Зику си е добър футболист.

Ама не е ли точно това разликата между тези, които върват напред и останалите - да успяваш във важните моменти? Тогава, когато най-много ти трябва.