Не пипайте Милен Ракуканов и момчетата от ЦСКА!

Поизчаках да мине малко време, колкото и да ме сърбяха ръцете. Защото бях сигурен, че много народ ще излее притаени емоции и ще се упражнява по форумите в обидни квалификации.

Все пак имаме добра новина. Караме я през просото и сме предвидими. Защото преди дни писах за "арабската прегръдка". Тя е далеч по-зловеща и скрита.

Най-напред, ако сме мъдри, а ние не сме, ще изчакаме да свърши мачът. Ще се надяваме, че смазващите разигравания от първите 25 минути на второто полувреме ще се повторят и тогава ще дадат голов резултат. Нали ги помните!? И всичко това е постигнато за има няма 6-7 месеца. Благодарение на Милен и момчетата от неговия екип.

Готови сме да дадем кредит на доверие на всеки веселяк, пристигнал отнякъде да се упражнява върху ЦСКА, но не и на своите. Влах бил, онакъв бил. Уморяващо е да установиш, че късата памет е като национален герб. Та, нима не ходехме "на ръце" точно преди година, когато отборът на армейците бе дърмонен и в Европа, и у нас. Кой където ги пипне.

Милен подреди съблекалнята, подреди и отбора. Не бил намерил централен защитник. То ако беше толкова лесно, сега да съм най-състоятелният човек в държавата. Опита. Взе Халилович. Играч със спорни изяви в Русия и Холандия, но като няма риба и ракът е риба. Реакцията след контузията на Апостол Попов също сочи, че не се мисли от вчера.

Светкавичната операция с Крачунов за резерв в отсъствието на Апата може само да се приветства. Защото който е в "цирка", знае за потенциала на това момче. И сигурен съм, скоро всички ще го разберат.

Оставете отбора, Милен и момчетата от екипа намира! Говоря за вмешателите с възможности, не за нормалните закачки и пиперливи подгризвания на запалянковците. Особено в спектъра на вечния контрапункт. Градеж така не става. Никой не слага тухлите преди камъка. Ще падне. А всичко иска време. Кофраж, арматура, отливка, стягане, пък едва тогава надграждане. Къде сме тръгнали!? Титан да не са Роман Абрамович, та да искаме за ден да са напълнили джобовете на всички. Няма как. Събират боклуци, а не копаят диаманти в Чукотка.

Пиша този коментар от Англия. Гледах мача по Интернет. Намирам се в Стоук он Трент, градът на Стоук Сити и легендарния Сър Стенли Матюс. Вървиш си по алеята и попадаш на улица "Стенли Матюс". Отиваш в центъра на сравнително невзрачния градец и попадаш на централния площад на паметник на Сър Стенли Матюс. А ние мъртвите и живи "икони" клепаме с катран и вадим озъбена усмивка от кьошетата.

Огледайте се! Кое от миналото ни около нас е цяло. Само крепостта Баба Вида, или Бабини Видини кули, ако ви е по-удобно. Римляните построили, добавили сме и ние това онова. Но сигурно е оцеляла, защото през последните три века много дълго е била затвор.

Говоря за паметници на футбола в Англия и за традиции. Те се правят от строители. А нашето разрушително цунами сякаш няма последна приливна вълна.

Не пипайте Радуканов и момчетата! Дори тези на по една пропагандна бира!