Ботев (Враца) е отбор от Кривидол или Чепръчене

Ботев Враца е емблематичен български футболен клуб. Преди четвърт век никой не можеше да си представи футболния ни елит без бойкия отбор от Враца. Дори за илюстрация на труден за печелене мач се казваше „ ще стане като във Враца”. Защото във Враца наистина ставаха неща, от които грандовете ЦСКА и Левски трепереха. И доста пъти загубата съвсем не бе най-лошото нещо!

Дори и в най-добрите си времена зелените не са правили кой знае какви постижения, не са стигали до медали, купи и европейски турнири. През всичките години на престой в А група обаче бяха заплаха, играеха много здраво и си бяха създали свой патент. И оставиха мнозина примери на епични двубои, като например този, с който Левски стана шампион през 1987 година.

И естествено онзи в подуенската мъгла през декември 1985 от изтеглените заради световното първенство в Мексико три кръга от пролетния полусезон. Левски от три месеца се казваше Витоша, а Ботев Враца дойде и вкара шест гола на „Герена” на Владо Делчев. И Владо, който си беше страхотен вратар така и си остана в историята с тези уникални шест гола плюс леенето на куршум за страх от Бойко Краев.

В сегашния отбор на Ботев Враца няма такъв като светкавицата Бойко Краев. Няма и такъв като Илия Войнов. И въобще няма такива, които да приличат на момчетата от желязната зелена гвардия. Тази формация, която игра на „Герена” може спокойно да се нарича Ботев но от Криводол, или от Чепръчене все тая. Някак бледо е при първата си поява след толкова дълго отсъствие от столицата, на мястото където още екне тътена от онези 6 гола, да си толкова безличен и слаб.

Никой не говори за победи, и извънземни да бяха от Ботев Враца при съдия Никола Попов нямаше как да сътворят подобен подвиг като онзи през 1985 година. Но поне бяха длъжни да демонстрират чертите на запазената врачанска марка. Защото преди играеха футболисти със стряскащи имена, а вчера бяха някакви футболистчета, събиране от шкартото на така наречения елитен футбол.

Един от Пловдив с осем мача за две години, друг от Бургас също с толкова, бекчето на Славия дето му раздаваха шамари след всеки мач още на терена. Вратарче, което не знае, че тази врата е била защитавана от Илия Вълов и Рамадан Йотов, които имаха репутация на истински лъвове за противниковите нападатели. Защитка на която колосът Малджански ще се присмее. Дори и опитите за масовите сцени като в добрите стари времена бяха някак артистични, както само Владо Гаджев може да ги устройва.

Въобще в Ботев Враца няма и следа от традицията. И може би така трябва, защото както се пее в песента - минаха години. Но от този отбор определено никой няма да се стряска, а шансовете му да се задържи толкова дълго в елита, както го сториха предишните са минимални.

Забележка: Коментарът на Жаклин Михайлов е препечатан от "Тема спорт".