Последният ден на август практически се явява "почивен" на Световното първенство по лека атлетика и по естествен начин разделя шампионата на две половини. Досега в Дегу се случиха интересни неща, заслужаващи кратък коментар, а и българското участие беше достатъчно впечатляващо, за да очакваме поне още два добри резултата и дори медал.
На първо място се препотвърждава изключителността на леката атлетика като олимпийски спорт №1. И без фантастични постижения Царицата подобрява с лекота всички рейтинги за 2011 година благодарение на красотата, естетиката, интригата и съвсем не на последно място - масовостта. Няма друг спорт, който да бъде толкова демократичен в същността си. Близо 50-те дисциплини, разделени в 7 групи, дават шансове за изява на спортисти от абсолютно всички раси и континенти. На първенството в Южна Корея участват около 1900 състезатели от 202 държави. Поне 1600 са покрили високите нормативи и на тази база всеки е реален претендент за класиране в осмицата или във финал. Такава конкуренция не съществува дори в близък порядък в никой друг спорт от олимпийската програма.
Съвсем нормално е при толкова висок стандарт на майсторството да се стига до изненади и в "най-твърдите" знаци от тиража. "Проклятието на плаката" се превърна в аксиома за нула време: атлетите, поставени на корицата на всекидневната програма на шампионата, не успяват да спечелят титлата, някои буквално се провалят! Над всички събития се извисява дисквалификацията на Юсейн Болт на финала на 100-те метра. Всеки друг на негово място да беше отпаднал по този начин, нямаше да се предизвикат наново споровете относно регламента за фалстартовете. Може би това правило, действащо от началото на 2010 година, наистина не отговаря на същината на спринта. Но то беше прието с убедително мнозинство (почти 2:1) след продължително обсъждане в средите на леката атлетика. Предишното правило - за един фалстарт в серия - беше въведено с 81:74 гласа преди 10 години. Основната причина то да бъде премахнато беше поведението на самите спринтьори. В 2/3 от случаите този единствен позволен фалстарт беше правен умишлено с цел разстройване на съперниците. Скромното ми мнение по въпроса (но не защото изгърмя Болт) е, че бегачите все пак трябва да имат на разположение един фалстарт в серия, за да не бъде първата грешка фатална.
Понеже Болт не направи обикновен фалстарт, а направо тръгна преди пистолетът да прозвучи, веднага бяха намесени букмейкърите. Коефициентът за негова победа беше 1.13 - за да спечелиш "сигурните" 13 или 130 долара, лева, евро, трябва да заложиш 100, съответно 1000. Един господ знае колко пари са прибрали букитата от дисквалификацията на световния рекордьор, но със сигурност са адски много. Илюзия е да се мисли, че големите играчи в бизнеса ще оставят леката атлетика на мира. Като телевизионен коментатор често ми се налага да разсъждавам по тази тема и за себе си съм стигнал до извода, че само в ски-скоковете и спускането законните и нелегални
букмейкъри не могат да влияят директно на резултатите поради спецификата на тези спортове.
Последният абзац е за българското представяне до момента. От седемте ни атлети в Дегу шестима се появиха на пистата, а Венелина Венева, Ваня Стамболова и Ивет Лалова имат още участия. Дотук имаме две класирания за финални бягания, дай Боже утре от 15.15 часа Стамболова да спечели медал на 400 с препятствия. Дори да не го направи, тя и Ивет заслужават суперлативи за постиженията си в две от най-престижните дисциплини. Благодарение на чудесните ни бегачки многомилионната световна атлетическа общност изведнъж си припомня, че България все още се опитва да прави голяма лека атлетика. И това е напълно достатъчно двете момичета да влязат в десетката на най-добрите ни спортисти за 2011. В съвременния спорт има и постижения, които не могат да бъдат оценявани само със стойността на медала.


