Футболистите в България се мислят за велики, казва селекционерът на националите Лотар Матеус пред британския в. "Сън". Легендарният германец дава интервю на Чарли Уайът, едно от топперата в родината на футбола изобщо, в базата на тима в Правец.
В увода към изповедта, Уайът нарича базата "изумителна", публикувана е и негова снимка със световния шампион от 1990 г.
Проспорт.бг припомня, че "Сън" е сред най-тиражните всекидневници в света с тираж от около 4 милиона копия и още десетки милиони читатели по цял свят в страницата си в интернет.
Ето и какво споделя Матеус за таблоида:
Играчите в България се мислят за велики и това е проблем. Някой вкарва два гола, почва да се пише за него, че е като Меси, те четат това и вярват. Мечтаят прекалено много, а не виждат реалността. А реалността е, че няма български отбори в Шампионската лига и в Лига Европа.
Това е положението. Такова е тяхното ниво. Във футбола аз обичам очите ми да са широко отворени. Надявам се, че нещата ще се променят. Аз съм честен с президента на Българския футболен съюз. Ще работя близо до клубовете и играчите, но за осем месеца не можеш да промениш нищо. Отнема години.
Бих искал да се класираме за следващото европейско. Имаме минимален шанс и трябва да победим Англия. Бих искал също така да отидем на световното в Бразилия, но това е мечта. Пак повтарям, реалността е различна. Българите все още мислят, че имат отбор като през 1994 г., но времената са се променили. Футболистите сега не са същите. Както казах, един гол и почват да се мислят за герои. Казах им тези неща преди два дни в същия хотел, в който сме с вас.
Просто се налага да погледнат какво става по света. Ще ви дам пример с финала на Шампионската лига между Барселона и Манчестър Юнайтед на "Уембли". В Германия са го гледали всички професионални футболисти. В България не всички момчета от моя отбор са го гледали. Няма да ви кажа колко и кои, но това просто ме шокира. В България футболистите имат твърде много други интереси.
Не достатъчно момчета от моя отбор играят извън родината си и това трябва да се промени. Мисля, че някои от тях са достатъчно добри да преминат в клубове в Англия и Германия, пък било то и извън първата петица.
Искаме да спечелим, но Англия е безспорен фаворит, особено когато сравниш вашите футболисти с нашите. Но това е един мач, ние играем на собствен терен, мотивирани сме и това е мачът на годината за запалянковците в България. Това е последният ни шанс за класиране на европейското. Няма напрежение върху нас.
Трябва да вярваш в себе си, но аз държа очите си отворени и съм реалист. Не можеш да правиш сравнение между двете селекции. Англия разполага с много добри футболисти, а Рууни е един от най-добрите в света.
Хората постоянно ми говорят за мачовете Англия - Германия. Знам, че ви победихме два пъти с дузпи на големи първенства и с голям резултат преди година на световното. Присъствах на този мач, но извадихме късмет с незачетения гол на Лампард, който си беше напълно редовен. В същото време не очаквайте от мен твърде много съчувствие, защото същото се случи във ваша полза през 1966 г.
Но каквото и да говорим Англия си е много, много добър отбор, който заема четвърто място в ранглистата на ФИФА. Капело е щастливец, той разполага с богат избор и всичко останало от играчи, до треньори и база за целия футбол.
Докато тук в България аз разполагам с двама помощници - един №2 и треньор на вратарите. Това е. Няма кондиционни специалисти. Базата ни е добра, но Черна гора, примерно, разполага с по-добра. Трябва да пестим парите, до последното евро. Просто няма пари или спонсорство в българския футбол. Стадионът, на който ще играем с Англия, е на 60 години.
Искате да говорим за полуфинала през 1990 г.? Беше страхотен мач, много динамичен. Гаскойн плака, когато получи жълт картон, но той не беше единственият английски футболист, плакал онази нощ. Имам много добри, но и лоши спомени. Преживях 12 операции и съм пропуснал сборно 4 години във футбола.
Сигурен съм, че ще искате да поговорим и за финала на Шампионската лига през 1999 г., когато ме смениха, Манчестър Юнайтед вкара на Байерн два гола и паднахме. Знам, че купата на шампионите е единственият голям трофей, който не притежавам, но съм спечелил много други.
Вижте, бях професионален футболист 22 години и си поживях добре. Със сигурност като треньор не съм на нивото, на което бях като играч, но продължавам да се радвам на живота. Няма гаранция, че ще станеш велик мениджър, само защото си бил велик футболист. Станах шампион на Сърбия с Партизан и играх с отбора в Шампионската лига, като отстраних Нюкасъл. Генерално погледнато, вярвам, че съм помогнал на всички отбори, в които съм бил.
Надявам се, че и в България ще ми дадат шанс, но винаги ще бъда честен. И винаги ще държа очите си широко отворени.


