Йордан Лечков и Красимир Балъков са нужни веднага!

Публикувано на: 10.10.2011 14:42

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов-Полковника
Ние сме едно много болно поколение. Полудяхме точно на 17 ноември 1993 година, когато Емил Костадинов събуди в нас не толкова мечтите, колкото чувството за мъст. Преди мача онези там на "Парк де пренс" ни освиркаха химна, а преди това не дадоха визи на Любо и Емо, та трябваше сегашният президент на българския футбол и Гецата Георгиев да играят трафиканти през малък граничен пункт недалече от Мюлюз.

В Щатите съвсем му пуснахме края. Голяма радост и гордост. Българският флаг застана и не мръдна от колите ни, след като пет години се кичехме със звездното американско знаме и сякаш ни бе срам да докоснем родния пряпорец.

Всичко си дойде по местата, съвсем по български,  на европейското през 1996 година в Англия. Оплюхме ги. На световното във Франция през 1998-а направо ги закопахме. Обявихме героите си за предатели и от тогава къде нашега, къде наистина "духаме супата".

Окапаха един по един. От старите кримки остана само Балъков. С огромния си талант и невъзможен за днешните ни момчета опит. Дори Бербо вкара първия си гол за България след пас на Балъков срещу Дания. Лечков беше вече само лутащ се герой, останалите забравиха.

"Страстната седмица" започна силно днес. Паднаха много от списъка, а Благой Георгиев-Джизъса си тръгна сам. Спорим дали Лотар Матеус е ставал за нещо, съмняваме се в Мадански, даваме предложения.

А всъщност, от онази лудост началото на 90-те така и не създадохме дори и намек за онези световни халфове Лечков и Балъков, които правеха буквално каквото си искат и изграждаха атаки, които гледаме и до днес в чуждо изпълнение. Йордан сега е попържан отвсякъде за всичко. За БФС, за кметството, за хотелите, за стадионите. Балъков роди и вицове за треньора Балъков. Но трябва да си много черноглед и изграден от злоба да не признаеш техния футболен гений и пустинята, която оставиха зад себе си. Разбира се, без да пропускаме и вината, която носат.

Оказа се в годините, че нападатели все някак намираме. Дори някои стигнаха до световни величини. Но дали с тях, или без тях, ние ще продължаваме да имаме проблеми пред гола, защото е очевадно, че няма кой да поеме отговорност, още по-малко да я подаде. Все едно дали на кормилото е световният шампион Матеус или доцент доктор Михаил Мадански. Това е положението.

Бързият прочит на наличните сили показва, че такива, като Лечков и Балъков няма! Преди година "изпърхах", като видях Иван Вълчанов в Етрополе. Видях сякаш Хеслер. През месец май обаче, той се контузи тежко и ще трябва да почакаме и да видим дали момчето от Симитли ще прояви характер да преодолее сериозната травма. Младежки национал. Дори онези момчета, които единствени от младата вълна играха финали на европейско до 19 години през 2008 година, нямаха такъв тип играч. А това бе последното ни участие на голям форум. От тях сега Мадански се сети за Мишо Александров. И толкова. Кой от тях бе развит и налаган някъде!? Дори Мишо след като се върна от Дортмунд бе "хвърлен на вълците".

Този път не желая да се целя във виновните. По-скоро ми се иска да парирам, ако е възможно, лепенето на епитети за момчетата, които са избрани днес за мача утре.

Така ще бъде. Още доста време. Докато не си произведем. Вратари изглежда си имаме. И нападатели все някак ще се намерят. Но световни защитници и магически халфове...Ще трябва да почакаме.

И ако е възможно да не се плюем. А да запретнем ръкави. Някои от "американските" герои разпределиха постове. Дори в УЕФА. Нека са живи и здрави!

Време е за работа! Страданието е неизбежно.