Гръцко пискане му е майката

Публикувано на: 27.10.2011 10:16

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковник
Първото нещо, което видях тази сутрин за мое нещастие бе заглавие "Опростиха 100 млрд. дълг на Гърция". Казва го не кой да е, а мосю Никола Саркози, президентът на Франция. И как станало това? Частните банки се отказали да си вземат тези пари от общо 350 млрд дълг на южните ни съседи.

Припомних си един плакат от протест в Солун: "По-тихо, за да не събудим българите!".

Ще кажете, какво общо има това с един спортен сайт? Или, че моя милост е махмурлия и се е захванала да прави някакви незрели за зрялата си възраст балотажни подмятания. Не, не е така. А ме е яд, та ми иде да си скина месата, както казват в моя роден край.

Значи подскачаш известно време, не работиш години наред, пискаш и трошиш наред. Това е формулата. И хоп 100 млрд джоб-пара. А ние!?

Ние сме кротки и сговорчиви. Банковата ни система е по-железна от мрежата на Банк ъф Америка. Бетон. Хората ни искат работа. Почти никой не говори за заплати, а за работа. И пак ни мачкат. Нас и румънците.

Три страни от нашия братски съюз се подготвят да продължат рестрикциите към работната сила на България и Румъния. А това ме засяга лично. Засяга ме, защото е дискриминация към българските спортисти и в частност футболистите, които са ми грижа и професия.

Холандските и белгийските националисти са ми смешни. Толкова е тъпо поведението им, че ми е неловко да влизам в заклинания. Само ще припомня, че идеята за колективност в икономиката и сигурността е на Белгия, Холандия и Люксембург след края на Втората световна война. Създава се Бенелюкс. Именно върху основите на Бенелюкс се ражда и НАТО. Дори Съветският съюз харесва идеята и се кандидатира за член, но получава отказ и това поставя началото на същинската Студена война със създаването на контрапункта Варшавски договор през 1955 година.

Мен лично по ме вълнува Великобритания. Какво толкова иска тази територия на Обединена Европа от нас. Когато целият континент свали визите за нас, Великобритания продължи да се инати. И не само заради високите такси на визите. Решаваше си и продължава да си  решава някакви вътрешни стратегии с нас и румънците. Беше очевидно, че след падането на визовия режим, нито наследници на граф Дракула, нито внуците на господин Балкански хукнаха да завладяват териториите на Н.В. Кралицата.

Не мога да ги разбера на Острова и около него. Ние отдавна сме забравили злокобното лице майор Джордж Синклер, отявлен враг на българското освобождение, заради разбира се руското влияние. Някъде в мъглата си спомняме, че когато английската кралица Виктория е изпратила майор Джордж Синклер в България, тя го праща с думите: "Каквото и да става, първо е Англия, после пак Англия и накрая пак Англия."

Започвам да си мисля, че тези хора и държавници не са забравили времето между 22 април и 9 май 1917 година, генерал Владимир Вазов и Дойран. Голям бой и голяма сеч. 33-ти Свищовски и 34-ти Троянски полкове от  Девета плевенска пехотна дивизия смачкват превъзхождащите ги значително в численост и въоръжение 22-ра, 26-а и 60-а британски дивизии. Отиват си 12 000 островитяни от този свят в "Долината на смъртта", както се изразява вестник "Таймс". Ние губим 2 000 щика и 900 умират по-късно от рани и болести.

Очевидно само аз си мисля, че всичко е минало. И заедно се събираме да сведем глава пред своите воини. Лично съм присъствал на поклонение в Единбург пред паметника на загиналите на площад "Хаймаркт" На паметника пише и Дойран. Но сякаш Великобритания продължава да ни го връща в стил кралица Виктория.

Защо подскачам, като ужилен? Защото ако си талантлив във футбола е нормално да търсиш следваща стъпка на по-високо ниво, а едно от местата е Англия. Ако си голям компютърен капацитет, то "Силиконовата долина" в САЩ те зове. И обратно, ако си британец, пък дори и янки и искаш да направиш нещо със своя талант в оперното пеене например, то ще дойдеш в класа на великата Райна Кабаиванска в Нов български университет, в кв. Овча купел, в София и може да стане нещо от теб.

Ето защо ми се иска да попищим колективно по гръцки, та да ни се случи. Ако Европа толкова не и е по сърце нашата свобода, то нека ни даде 100 млрд. евро и на нас. При това не да ни ги опрощава. Да започнем връщане след 10 години.

Опасявам се обаче, че Швейцария ще трябва да затвори. Образът на господин Балкански ще избледнее при такива инвестиции и ще се появи елитният инженер Ганев. В целия му блясък. И един смирен, но сит и работлив народ.

Гръцко пискане му е майката.