Пуснете телевизора в 10 без 15 за ЦСКА

Публикувано на: 07.11.2011 10:43

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов-Полковника
Преди два дни в едно разточително интервю, с още по-разточително безмислие, една персона обяви, че тя не се интересува от мачове като тези с Ботев (Враца), а от тези в 10 без 15 идното лято. Особата е с функции на свободен радикал, защото никой така и не желае да дефинира неметафорично и административно що за птица е това в странната атмосфера в ЦСКА. Но дори и такъв, той е голямата работа и дава интервюта, прави оценки, отсича като последна инстанция кой кой е в българския футбол. Пък бил той никой в него. Дори не може да се каже със сигурност, че е управлявал и домашно куче или хамстер.

Проблемът в ЦСКА в присъствието на свободни радикали е физичната същност в организма на тези невидими за окото представители на химическата нестабилност.

Свободните радикали могат без ограничение да се свързват с много жизнено важни молекули в тялото на човека, включително и ДНК. Те разкъсват молекули, могат да „отчупят" от молекулата „парченца", да погубят информацията в различни части на клетката, имат роля при редица мутации и нарушават функциите на митохондриите(енергийните органели на  всяка клетка). Тези процеси крият голяма опасност, защото:

    - Окисленият холестерол по-лесно прониква в стените на артериите и ги втвърдява.
    - Окислената ДНК може да стане причина за мутация на гени или рак.
    - Процесът на окисление в роговицата на окото води до катаракта.
    - Окислените клетъчни мембрани и мазнини причиняват преждевременно набръчкване и състаряване на кожата.
    - Смята се, че 40% от уврежданията на спермата се дължат на свободните радикали.


Дотук цитирам моите приятели-специалисти от bb-team.org

Прочетете внимателно и вникнете още веднъж.

Срещу Ботев (Враца) отборът на ЦСКА беше като с ударено ДНК. Много, много зле. Дори и да беше победил, то това, което гледа цяла България, бе рецидив на мутация на "гени или рак".

Отчайваща защита. И не заради Петър Стоянов. Той така или иначе не е за там. На друго място му е силата. Не заради Крачунов, когото някой мутирал мозък е обвинил в съблекалнята за гола му от засада. А заради национала Коста Стоянов и Адемар. Истината е, че при по-прецизно захранване на №10 и №17 от състава на Ботев, то червената защита и вратарят-национал отиваха на национален резил. А онези с №10 и №17 получават месечно, колкото червените харчат за една дискотека и щракане с пръсти. №17 никога не е виждал младежки национален отбор, а е един от най-добрите в България, а №10 един път за едно полувреме в приятелски мач срещу Австрия. Защото не са бутани, противно на шушукането от субекти с отдавна затихнали репродуктивни функции, но с постоянни опити да преминат трайно на другия бряг.

Адемар мечтае след ЦСКА да приключи кариерата си в родния Ресифе. Клуб, към когото аз тая огромно уважение. Дайте път на мечтите на човека! Не го спирайте!

Опорните халфове познаваме отдавна. Сърцати момчета, но технически ужасни. Беше почти невъзможно да се гледа как капитанът разбива, опитва се да подава, че дори и излиза на стрелкова позиция. Другият, кой знае защо, центрираше всичко, което бе статично, а видимо това точно упражнение не е за него. Преквалифицираният подавач Платини бе ленив, бе без настроение. Беше си като с окислено футболно ДНК.

Мораеш, не е този, на чието чело пишеше "няколко милиона евро". Стигна до ниво да се излага, да търси дузпа, та дано стане герой. Е, не стана. Там имаше един вратар, който им скри топката. Ще го напиша, щото е трудно за тях да го запомнят. Веселин Цветковски.

Грегъри Нелсън бе отчайващ срещу все още масово непознатият видинчанин Руслан Куанг. Голмайсторът дотук в шампионата Янис Зику така и не срещна уплашени провинциалисти, които да му подарят нещо пред Цветковски. Е вкараха си автогол, но не му се пише.

Още по-големият проблем бе поведението на овластените червени в клуба. Появиха се на централната трибуна, на стадион "Христо Ботев", като зовоеватели. При обрата в резултата, в полза на ЦСКА,  се държаха като императори. Но 15 минути преди края си тръгнаха. Защо? Светлината не плаши. А може би не е съвсем така...

Онзи, с голямата уста, чакащият 10 без 15, като никога не искаше да говори, за да си имал уважение с журналистите. А пред него бяха все тези, дето напук на феновете пишеха и говореха хлъзгаво. Убеждават ни в некадърността на другите досега и в гения на особата от 10 без 15. Но не и по какви критерии да приемем това внушение. Поне опит за обективност. Не. А все пак ЦСКА е клуб с национално значение и отговорност, а зад този клуб има привърженици със средна и далеч над средната степен на интелигентност. Професори. Някои и дори бяха и във Враца и имах удоволствието да си побъбрим.

Но не. Важно е с неустановено класно ниво на образованост да се доведат нещата до "мутация в съзнанието на червеното футболно общество". Въпросът е - какво ще стане дотогава?  

В момента е ясно. Хаос в идеята за управление. Болестотворно движение на свободни футболни електрони в тренировъчния процес и мачовете. Наближаващо мощно изнервяне. Трайно обособени групички в отбора (б.а.-информацията съвсем не е от уебсайтове). Пълен шаш.

След последния съдийски сигнал на слабия до снизхождение Христо Ристосков останах да аплодирам от трибуната. Една особа, която преди години нокаутирах до една чешма (б.а.-не се гордея за изпуснатите нерви), ми подхвърли: "Какво сега, ще им ръкопляскаш ли?".

Не бе, нямам никакво намерение да се отказвам от сина си и момчетата около него в моя роден край. "Селяните", както крещеше агитката на ЦСКА, макар да бе попълнена от сериозни групи местни, барабар с байряците на различните фракции.

А помните, че и аз съм бил част от това между 1978-1982-а. Бях един от четиримата водачи на врачанската агитка на ЦСКА.

И като тартор по душа ми се иска да отправя колегиален съвет: Вземайте правилните витамини и минерали! Има и такива, които бият точно в свободните радикали. В противен случай ще гледаме мачове от 10 без 15, но само от домашните дивани или големите маси на пъбовете.

Лично аз все още нямам нищо против и двубоите в 22.05, но в груповата фаза.