Вратаро им ги е за националния

"По-врачанско" време не може да има. Мъгла, студ, само скалите на Балкана пробиват облаците, затиснали и стадион "Христо Ботев". Кофти, казвам си, приближавайки с колата спортния комплекс във Враца. Няма да се съберат много хора. Все пак неделята под Околчица е знакова. Преди 21 години "Ботев" играе последния си домакински мач от златната ера, последван от мъчително изгнание по селата. Гост тогава е отново ЦСКА, но с Христо Стоичков.


Трибуните във Враца отново са пълни, дори плакатът за ботевската воля и дух е същият. Само дето в ЦСКА не играе Христо Стоичков, а мардата Грегъри Нелсън.

Притесненията ми обаче се изпаряват с наближаване на стадиона. Намалявам заради върволицата от хора и коли. Места за паркиране няма дори по близките 2-3 по-големи улици. Спирам далеч в пресечките и тръгвам към стадиона. 21 години по-късно на официален мач на "Ботев" в "А" група. Предишният ми е онзи с ЦСКА. Хората са спокойни, няма блъсканица. Момчета и момичета с червени шалчета се смесват с тълпата, липсват ругатни и заяждания. Полицаите също помагат човек да се почувства приятно - като на мач. Билетите от по 4 лева важат за всеки сектор, въпрос на личен избор. Униформените показват къде е агитката на ЦСКА, но не правят спънки на запалянковците с "армейски" шалове и шапки да седнат където си искат. Такива не липсват и в "А" сектор. Бъбрят с феновете на "Ботев", въобще идилия. Настаняваме се с приятели върху бетона, тъй като местата със седалки са свършили.

Приятна новина, въпреки че се налага да опънем вестници на студения цимент. Спокойствието е нарушено за минута от началото на мача. 8, може би 9 хиляди стават на крака. В началото кой знае каква еуфория липсва. Врачани коментират, че техните са слаби и ще паднат с 2-3 гола. Явно така си мислят и в ЦСКА, защото се разхождат като марди. Картинката се променя рязко след броени минути. "Ботев" повежда и народът става на крака. Духът от преди 21 години оживява. Старци, мъже, деца крещят за своите, попържват съдия и съперник. Агитката на гостите също се разпява. Става мач отвсякъде. Положенията се редуват, играчите ритат като магарета, блъскат съдията. Треньорите беснеят по пистата. Класика! Уж не се знае кой какъв е в ЦСКА, но там изглежда по-спокойно. Зафето снове сам наляво надясно. Пред скамейката на "Ботев" е далеч по-интересно: до тъч линията и обратно непрекъснато търчат Пинко, Пинчера, Вълето, Гарев. Кога дават указания, кога ругаят Ристосков, само те знаят. Системата им обаче върши работа. Постепенно публиката озверява. Най-вече срещу рефера. Само коремчето му дава повод за веселба.

Ристосков го пъчи при всеки фаул.

за кеф на врачанските мюзевири, чийто дом е сектор "А". Наблизо някой започва да пита за коефициентите и се ядосва, че не е сложил десетачка на "хиксче" от местен патриотизъм. На почивката ЦСКА все пак води и еуфорията поспада. "Мачът е ясен, отиваме на 3-4", убедени са и съседите ми. След минути обаче всички отново стават на крака, "Ботев" изравнява. Още към 60-ата минута колоритните ми комшии започват да изчисляват оставащото време. "Няма да издържим", недоволни са от часовниците си те. Не така мисли вратарят Цветковски, който вади и невъзможното. Публиката отново озверява. Това й е хубавото. Във Враца никога не се разчита на агитката. Там агитка са всички. 8000 забравят за седалките (или бетона), за студа, за бедния Северозапад, за всички проблеми, затиснали ги като прочутата врачанска мъгла.

Ревът им е на път да срути Балкана след дузпата, спасена от Цветковски. Старци с бастуни започват да скачат като деца, играчите съвсем пощръкляват на терена, десетина души се въргалят пред скамейката на "Ботев". По ирония на съдбата един от тях е Вълов, треньорът на вратарите. Сам велик дузпаджия, доказал го срещу "Рода" точно с екипа на ЦСКА. Дузпа и отново Вълов намесен, но за ужас на "червените". Е, това ако не е ирония на съдбата. Такива мисли ме налягат в последните минути, убеден, че гостите няма как да вкарат гол. Пресъхнали са откъм идеи като отсрещния водопад Скакля. Няма как да го допусне съперникът. Отсреща са не просто 11 озверели футболисти. Срещу ЦСКА са 8000 озверели мъже, целият град. Точно като в добрите стари времена на футбола не само във Враца, а в Дупница, Стара Загора, Горна Оряховица, Перник. Това е миналото, разсъждавам при поредното безсмислено центриране към Зику, това е и бъдещето. Моделът "Ботев" - отбор на града, на хората.

С местни момчета, с местни треньори. Без съмнителни собственици, заради чиито далавери хората не стъпват на мач. Моите комшии обаче нямат време за размисли, тъй като изчисляват оставащите минути на всеки 30 секунди. Идва краят, всички се прегръщат. "Това ни беше мачът за сезона", може би вярно отбелязва съседът по място. "Жалко, щяхме да бъдем 15 000 при топло време, а и БНТ предава", още по-вярно допълва друг. Старец с хронометър и вестник в ръка изчислява, че като нищо "Ботев" ще се спаси за сметка на "Локо" (София). Странен тип с ушанка над мен, който през последните 90 минути не е спрял да псува чужди, свои, съдии, треньори и целия свят, съвсем ме хвърля в джаза с краткото обобщение:

"Вратаро им ги е за националния"

Народът бързо се затичва към топлите домове или коли, доволен от зрелището. Заслужава си 21 години по-късно да преоткриеш смисъла на футбола. Дори с цената на настинка. Тя се лекува, не обаче и изродените ни представи за този спорт, убеждавам се по-късно вечерта, четейки коментарите. От тях разбирам, че слабият ЦСКА на остарелия Пенев е загубил 2 точки. Някъде. Срещу някой си. Няма значение точно кой. Защо, бе, не може ли? Не е ли това футболът? И не беше ли същият този Пенев седмица по-рано в идеална възраст да натупа показно "Левски". Майната му! Завъртам бързо кранчето на информационния поток. Важното е, че бях там, в мъглата, 21 години по-късно.