Ако започна с това, че е криза и парите в голяма част от спортните и в частност футболните клубове се насочват все повече към „Червената книга” ще повторя нещо банално и ясно за всеки. Има обаче за радост един отбор, който въпреки липсата им, играе и показва, че на терена трябва да има чест, морал и достойнство. Визирам поморийския Черноморец.
Както каза самият им треньор Неделчо Матушев след мача с Несебър – „Играхме, въпреки всичко, което ни е връхлетяло”! Амо това е – играят, въпреки, а не заради! Ето затова ще ги уважам и асоциирам, като пример. Навсякъде хората работят за пари. Някои могат да са мотивирани и отговорни само когато ги получават, други – винаги. Това им е работата. С тези си действия тимът от града с музей на солта гради своето име, и като цяло, като колектив и като единици. Треньор, футболисти, технически персонал, с една дума всички. Дори и хигиенистката беше свършила работата си, защото в помещенията на кокетния стадион по време на срещата с несъбърци, нямаше помен от неплатени заплати или бойкот на работодатели. Макар че, едва ли такива неща не са им минавали през главите на споменатите по-горе служители. Преди почти две години голобрадите младежи едва не взеха Купата на България, нищо, че нямаха нито един чужденец и фийзиономиите им не грееха от билбордове и градски автобуси. През миналия сезон, въпреки че едва ли щеше да им бъде позволено административно, си заслужиха правото да играят в „А” група, но не им е било писано… все още. Сега, пак играят, побеждават, борят се, въпреки ЛИПСАТА, а не ЗАРАДИ наличието на финансови стимули.
Не се знае какво ще стане с този отбор в бъдеще, така е и с редица други техни колеги. Но има една голяма разлика. Другите играят, когато искат и имат, те, тимът на Матушев – го прави когато е на терена. Това им е работата. Това им е животът. Той (животът) рано или късно ще им се отплати.


