За разлика от другаря Живков, който ни съветваше да приклекнем докато мине бурята, аз не мога така. Аз съм онова гадно копеле, което като вярва в нещо не му пука. Кучето от крайния квартал с повишена сетивност. Срещам вятъра студен. Защото съм дървото. Храстите са за други, нищо че буря се задава, както ниже в блус Васко Кръпката.
Когато обаче се посегне на нещо, в което вярвам, приемам нещата лично. Така беше някога в ЦСКА, заради което вече трета петилетка пия лекарства за кръвното си налягане. Така е и сега, когато започна да се посяга на децата от футболната академия в Етрополе и младия отбор там от Западна "Б" група.
Аз пари не давам, както и все още не вземам. Не съм на щат, нито пък нещатен, т.е. хонорарен. С моите приятели от компанията "Адмирал" осигурихме един ТИР екипировка. Сигурно това е някаква помощ, но нямам спомен нито аз, нито Юли Николов, нито Христо Петров (б.а. - последните двама от "Адмирал"), да сме направили синини върху гърдите си за свършената работа. Все още те пък не са отчели печалби, които да ги пратят в орбитата на недостижимите, заради голямата реклама. Но не са се и оттеглили. Мъжкари са.
Имаше сигнали отвсякъде, че ще започне атака. Дори се разбра къде е приблизителния център на стратезите. Работиш, а това дразни. Ама много. Но всички, които по накакъв начин имаме отношение към проекта в Етрополе приемахме с усмивка всичко. Казвах им - политически ангажименти нямам. Ще стрелят по вас, оправяйте се, а аз ще ви гледам сеира (б.а. - както би се изразил министърът на културата).
То сеир, сеир, но сеирът мина всякакви граници. Това, че всеки се упражнява върху титлата на Ицо, онази докторската, си беше в кръга на нещата. Но дори и на мен ми дойде в повече, когато тръгнаха да го развеждат. А видимо си беше планиран втори етап. Вероятно защото в характерния си първичен стил вземе та каже кой каква я е свършил и кой какво не е направил. Провокират го и той отново изстреля нещо. Да, но пък да тръгнеш да го развеждаш...Водевили цветански, мариновски и не знам какви.
Хората около нас знаят, че не съм от хората, които се прегръщат с Христо, да не кажа че съм повече от сдържан. Но все пак познавам от години семейството му, от мънички дъщерите му и ми става тъжно за тях, че трябва да приемат всичката тази кал върху себе си. Защото така му харесва на някой, или така ще спечели друг. При това с елементарната авторска конструкция да се напише така, че да се отрича наличието на сестра. И нищо повече. И за кеф, и за омаскаряване.
Съвсем ясно е и за редките животински видове в околните гори, че фундаментът на този футболен проект е Емил Димитров. Него, като политик не мога да коментирам. Не ми е работа, макар да съм политолог по първо образование. Но трябва да си много сплескан индивид да си мислиш, че си имаш работа с подставено лице на някакво кукловодско формирование. Твърд характер, неприятен за мнозина. Преживял с точност и твърда ръка тежките мутренски години. Кофти съперник. Едва ли ще има по-голям непукист от него, ако някой си позволи да го въвлече в някоя жълтурка и сапунена опера. Много здраво е стъпил на земята и също е от породата, която не се плаши от студения вятър. Не се плаши и да работи. Не се уморява да финансира децата и първия отбор. Да пътуват в чужбина, да играят силни мачове, да им отваря хоризонти, да са сити, облечени, да имат покрив и топлина над главата си. А децата са от цяла България. Сами, без семействата си. И Емил е сам. Такива, като мен и другите са миманс, ако има кантар за свършената работа.
Защо съм толкова разточителен? Защото имам молба. Започнете и с мен. Наричайте ме комунист, фашист, курвар, боклук, каквото си изберете. Още една тема. Продължавайте с нас. Но не посягайте на това, което заедно градим. Знам, че до година, две, три ще е късно да се атакува. Ще има нов стадион. Подготвени са два тревни, предстои завършването и на изкуствен терен. Разни такива. Но не удряйте по децата и хората, които тихо си вършат работата.
Моето име едва ли ще продаде някой вестник. Но можете да ме напишете сводник на Ицо, например. Тогава ще проработи. Комунист - политически партньор на Емил. Сигурно и това ще свърши работа. Това, че са свършили парите е тъпо. Не може да продаде толкова газетки. Направете нещо!
Апропо, докато се мислят варианти за атака и омърсяване, ще спомена, та да се подготвят хората отсега. Идния юни ще направим камп за подбор на деца съвместно със специалистите на водещ чеждустранен клуб. Напук на "големия глад", тиражиран на разни места, напук на "семейните сапунени саги". Колегите от "Адмирал" вероятно до дни ще бъдат готови с една много интересна спортна модна линия. Няма да се казва Цветанка, Петьо, Емил. "Христо Стоичков" ще бъде.
Неотдавна мой близък приятел и перспективен юрист ми напомни репликата на Марко от "Под игото" на Вазов. Със свещ в ръка, току пред иконостаса той шепне: "Лудите, лудите - те да са живи!..."
Затова - или ни оставете да бъдем луди и да си свършим лудорията, или почвайте и мен, защото ще закъсате. Че съм луд е ясно много отдавна...
Лично уточнение: На приятелите си никога не искам оставка и не ме интересува с какъв цвят са партийните им байраци. Моят е в три цвята и всички останали са в подчинено положение. А пред моя байрак съм се клел. Единствено.
Речник: Позволявам си едно уточнение, предизвикано от недобронамерени коментари. Някои се опитват да внушат, че в Етрополе няма академия, защото това било нещото създадено от Платон сред маслинките в древността и имало строго научен характер. В тази връзка ще припомня една мисъл на платоновия съвременник - великият Аристотел: „Платон ми е приятел и ми е мъчно да го критикувам, но истината ми е по-голям приятел и аз не мога да я премълча."
Истината: Футболната академия, или само Академията се появява за първи път като прякор (б.а.-днес му казваме по купешки никнейм) в Англия. Така наричат лондонския Уест Хем Юнайтед. Първи го правят журналистите, след това го подемат всички. Наричат клуба така, заради високата си продуктивност и пословично отношение към младите състезатели. Така е и до днес. Именно заради това се приема департаментите за обучение на млади състезатели да се наричат академии.
Елементарната разлика за разпознаване между академията и детско-юношеската школа е, че в ДЮШ се ходи на тренировки във времето свободно от училище. В академиите нещата се съчетават по план, даващ "първа писта" на футбола. Това в Академия "Христо Стоичков" в Етрполе е направено. Със сигурност всеки в тази конфигурация от хора е построил поне по една "къщичка за пиленца".
Речник 2:
Сеир - зрелище;
Кеф - удоволствие;
Омаскаряване - оцапване пред обществото;
Апропо - между другото;
Вазов (Иван) - патриарх на българската литература.


