"А" група има нужда от Ботев (Враца)

След четвърт век отсъствие от "А" група Ботев (Вр) отново се завърна в елита. Преди началото на сезона всички смятаха, че това е временно и тимът ще се превърне в асансьор, достигнал най-високия етаж само за един шампионат. В течение на сезона обаче Ботев показа, че има място сред най-добрите 16 отбора у нас. И то не само заради 14-те си точки, а най-вече заради играта си. С представянето си от есента във Враца продължават да мечтаят за завръщането на славните времена, когато любимият им клуб беше сред постоянните участници в "А" група.

Големият проблем за Ботев беше, че проспа летния трансферен прозорец. Привлякоха няколко нови футболисти, но водещото в селекцията беше да се вземат млади играчи без богати визитки и без особено големи финансови претенции. До голяма степен този подход бе продиктуван и от феновете, които въпреки завръщането в "А" група останаха скептични към клубното ръководство, треньора Сашо Ангелов и посрещаха на нож всяко тяхно решение. Примерите за това са много, а най-показателният беше при привличането на Дениран и Ненем. То бе разтълкувано като опит да се закрие детско-юношеската школа, макар че в последно време тя не се отличава с особено качествена продукция.

При това положение Ботев започна сезона с играчи без самочувствие, които трудно намираха сили да излязат от трудни ситуации. Именно това им попречи да спечелят точка или три в драматичния мач със Славия, загубен с 2:3, а дори и срещу Левски. В този мач врачани паднаха с 3:0, но в първите минути имаха няколко чудесни голови възможности. Веднъж съдията спря Бранко Костадинов с измислена засада, а след това спести и червен картон на Гаджев. Това обезвери врачани, които свалиха гарда и загубиха.

Неубедителното представяне в първите кръгове накара треньора Сашо Ангелов да хвърли оставка. На негово място дойде Атанас Джамбазки. Постепенно отборът се стабилизира и се утвърди в средата на таблицата. Играчите понабраха и самочувствие и тъкмо, когато всичко тръгна нагоре, Джамбазки избяга от клуба. Без да се замисля, наставникът прие офертата на Литекс, а Ботев отново трябваше да си търси треньор. Ръководството обаче прецени, че е по-добре до края на есенния дял тимът да се води от изпълнителния директор Пламен Николов и помощник-треньора Тодор Гарев. Именно под ръководството на този тандем Ботев показа, че има място в "А" група.

Върхът беше в мача с ЦСКА (2:2). Тогава врачани отново бяха порязани от съдията, който не отсъди чиста дузпа за тях. Въпреки това с много стабилна игра тимът се добра до равенството. До края на сезона Ботев задържа доброто си ниво и си извоюва имиджа на тим, който трудно допуска попадения във вратата си. След края на сезона Ботев се уреди и с треньор - Тони Здравков. Доскорошният помощник на Георги Иванов в Левски сега ще има за задача да доразвие потенциала на тима и да го задържи в средата на таблицата. Още при назначението си Здравков посочи и основния недостатък на тима - трудно бележи голове, и обеща да подобри офанзивния облик на врачани.

Най-добър играч - Веселин Цветковски. Вратарят на Ботев беше с основна заслуга за почти всички спечелени точки от тима. През сезона демонстрира рефлекс на котка и отрази толкова удари, че голяма част от феновете се чудеха дали няма осем ръце като октопод. Успешните му изяви логично привлякоха вниманието и на ЦСКА, които започнаха да го следят по-отблизо. За да им покаже какво може, Цветковски се справи отлично в мача срещу тях и дори спаси дузпа на Жуниор Мораеш.

Откритието - Бранимир Костадинов. Талантливият нападател е водещ голмайстор на врачани и с всеки мач започва да играе все по-добре. Минал през австрийската школовка на Ласк, Костадинов се представя отлично при играта с глава, а освен това е доста бърз и създава множество опасности. На няколко пъти скоростта му изигра лоша шега и съдиите му свиреха несъществуващи засади, след като се откъсваше очи в очи с вратаря.

Разочарованието - Симеон Мечев. Преди няколко години той се водеше за един от най-големите таланти в юношеска възраст. Съдейки по представянето му на терена обаче ще затвърди максимата "Роди се талант, умря надежда". Макар да участва в 13 мача, той няма да се запомни с нищо, освен с два жълти картона. Полузащитникът често се луташе безадресно по терена, а вместо да се фокусира върху играта си, се занимаваше основно с водене на спорове със съдиите. Неслучайно след края на есенния дял му показаха вратата.

Забележка: Заглавието и текста са препечатани без редакторска намеса.