Вратар на Славия мина тест в Новара

Скаути на новака в италианското калчо Новара ще дойдат напролет в България в търсене на родни таланти. Ловците на бъдещи звезди ще наблюдават юношите на Чавдар (Етрополе) и софийските клубове. Тепърва ще се набележат конкретни мачове.

Едноседмичен тест в школата на създадения през 1908 г. клуб изкара Едуард Мечикян (на снимката), вратар на набор'96 в Славия (юноши младша Б). Оценката за представянето на Еди е положителна, а неговият файл в "Новара калчо" остава отворен. Високият 189 см страж ще е един от поставените под лупа млади български футболисти при въпросната серия от визити в началото на следващата година.

Мечикян отиде на Ботуша със специалното разрешение на Славия. Престоят му бе извън времето за тестове и проби. Той изигра едно полувреме в контрола на дублиращия отбор.

Новара е близо до градове като Милано и Бергамо, които се славят с големи и утвърдени школи. Недалеч е и Торино. Стратегическото местоположение превръща клуба в доста добро място за футболни таланти.

Мечикян, чиято кариера минава още през столичния Локомотив, Левски Раковски и Септември, отива с нагласата, че ще потренира с неговия набор, но на място го пращат в... "примаверата", дублиращият отбор. Изиграва едно полувреме срещу румънския Банат (Тимишоара) за 2:2. Пуска двата гола за гостите.

"Възхитен съм от цялото изживяване, започна разказа си тийнейджърът. Беше доста необикновено. Приеха ме много добре. Имаше езикова бариера, но всички играчи и треньори всячески се стремяха да ми помагат. С тези, които знаеха английски, се разбирах лесно. С останалите - на езика на футбола. В цялата школа ми направи впечатление реда и дисциплината. В съблекалнята се шепне. Всички се обличат еднакво за тренировка, стриктни са. На тези неща се държи и в Славия."

"Школата разполага с 2 изкуствени, един затревен терен и още няколко за футбол 7. Има хотел, който служи за общежитие. Но строят още един. В хотела кипи доста разнообразен живот откъм събития за юношите. Впечатлен съм от тяхната фитнес зала, която е отворена почти постоянно."

"Можех да се представя по-добре и при двете попадения. Първото падна след много силен удар отблизо, просто не успях да реагирам. Второто дойде от липсата на каквато и да било сработка със защитата и езиковата бариера. Единият от централните защитници ми пречеше, стигна се и до рикошет... избих топката, но недостатъчно добре, че да предотвратя гола. Бях много ядосан на себе си и огорчен. Момчетата обаче дойдоха при мен, подадоха ми ръце, окуражиха ме. Не искам да звучи като оправдание, но до тази контрола имах само една тренировка с примаверата и още не се бях отпуснал. Доближих се до възможностите си в последните два дни. Ако имах още седмица..., кой знае, може би щях да ги накарам да ме вземат."

Новината, че ще тренира с дубъла, пада като гръм за Мечикян. Мотивира го и прави щастлив, качва го на седмото небе. Но Еди все пак признава, че е бил притеснен и скован. В края наистина почва да се чувства освободен, защото контактува все по-свободно, свиква със средата и тренировките. "Подготовката на вратаря е много по-различна, отколкото в България. Досега не бях тренирал така и ми трябваше време. В последния ми ден, например, играхме волейбол. Там се работи страшно много за бързина във всичките й форми."

Като стана въпрос за контакти, една от големите изненади дошла преди контролата, когато на път към терена го спрял и заговорил Алберто Фонтана, 39-годишният втори вратар на мъжкия тим на Новара. "Попита ме кога съм роден и чак не повярва като му казах "96". Трябваше да повторя. Каза го на останалите в първия отбор, начело с техния треньор на вратарите. Те на свой ред бяха шокирани. Окуражително ми вдигаха палци", спомня си Мечикян. Причината е неговият ръст и едро телосложение.

Еди е 189 см висок (82 кг), а Фонтана - 188 см. Титулярят - албанецът Самир Ужкани, и третият страж Акиле Косер, са по 186 см. Същите реакции на почуда у треньорите на вратарите предизвикал отговорът на въпроса от колко време Мечикян тренира за вратар.

Еди Мечикян стои здраво на земята, не си е повярвал за италианската седмица, има какво да го държи нащрек - например конкуренцията в Славия, където вратарите в неговия тим са трима. "Наясно съм, че още нищо не съм постигнал, много трябва да работя, споделя младокът. Щастлив съм, че се докоснах до школа, различна от българската, до друга култура и методика. Все пак Италия е една от най-силните нации във футбола. Пак казвам, не ми стигна времето за нещо по-голямо, но бъдещето е пред мен. Благодарен съм на треньорите ми и на момчетата в отбора. Без тях нямаше да ми се случи този тест в Новара."

Тестът в Новара бе подарък от съдбата за Еди. Не само от съдбата, а и от един от най-близките му хора. Освен всичко, той стъпи и на "Сан Сиро", където гледа великия Милан срещу Сиена (2:0).

Съдбата е благосклонна понякога, но при всички положения трябва да я предизвикваш, за да получиш каквото искаш. Макар и на 15, Едуард Мечикян изглежда разбира това. Той работи здраво, за да превърне една италианска одисея в нещо много по-голямо.