Бербо - "боксьорът" ала Феликс Савон

Беше все по-отдалечаващата се 1994 година. Заминах на световна купа по бокс в Тайланд. Хем ми беше задължение, хем след футбола най-обичам този мъжки спорт.

Месец-два преди да кацна в пренаселения, горещ и влажен Банкок в европейския бокс започна да ври и кипи. Шефът на Германската боксова федерация Карл-Хайнц Вер правеше всичко да торпилира нашият тогава професор Емил Жечев от позицията му на шеф на Европейската боксова асоциация (ЕАБА).

Нечистоплътните комбинации се пренесоха и на двата ринга, като в разните борби за надмощие най го отнесоха кубинците. "Наказателният батальон" на легендарния треньор Алсидес Сагара губеше мачове по това време само, ако някой боксьор от Хавана не е бил на ринга. От друга страна, когато и да дадеш официално предупреждение за нечиста игра на кубинците, все ще е късно. Те много обичаха скрито отваряне на ръкавицата и удар с отворена длан. Именно така, с официални предупреждения още в първия кръг, бяха дисквалифицирани трима. И това промени обстановката.

Имах невероятния шанс да се познавам и да имам много добри отношения с един от най-великите боксьори за всички времена Феликс Савон (пълно име - Феликс Савон Фабре). Той е едва третият в историята, след неговия знаменит сънародник Теофило Стивънсон и невероятният унгарец Ласло Пап, достигал три пъти до олимпийско злато. Той е и шесткратен световен шампион. Тогава Феликс боксираше при полутежките, в категория до 91 кг.

Савон беше много интелигентен и възпитан. Съзнаваше огромната си класа и на практика никога не си позволяваше да пребие противника. Водеше мача, пазеше отсрещния, а по този начин си правеше и тренировка. В Банкок обаче Феликс може би първи усети какво се случва и, че кубинците се превръщат в жертвен агнец на едни други спорове. Тогава този толкова смирен човек се качваше на ринга, не показваше емоции, а при поздрава ръкавици в ръкавици казваше на отсрещния през предпазния каучук на зъбите едно "Sorry!". И не повече от тридесетина секунди след командата на арбитъра "Бокс!" отсрещният лежеше в трайно безсъзнание и нямаше никакъв здрав смисъл да му се брои до девет. На полуфинала дори съперникът му не посмя да се качи между въжетата и той спечели служебно.

Може да ви изглежда много откачено, но снощи като гледах Митко Бербатов срещу Уигън се сетих точно за Феликс. Митко сякаш казваше "Sorry!" на иначе отличния омански вратар Али Ал Хамси и опъваше мрежата. Без емоции. Дори му беше трудно да се усмихне. Защото през тази 2011 година всички се упражняваха върху него. От ръководители и писачи на родни ширини до мръсници и абсолютни гадове оттатък Ла Манша.

Наблюдавах Сър Алекс. Защо ли този човек не се зарадва нито веднъж!? За щастие на личния му дентист започна да дъвче три пъти по-бързо. А физиономията му беше като на въпросния германец Карл-Хайнц Вер, след като го разкриха, че е бил високопоставен сътрудник на тайната полиция (ЩАЗИ).

Знам, че Фъргюсън няма да изгори като Вер. Но се надявам Митко с пълна увереност да влезе в нов пик поне за още 5 години. Като Феликс. След онази 1994 година стана още два пъти олимпийски шампион, ще сбъркам точния брой на останалите титли. През 2001 година МОК го награди с Почетен олимпийски орден. Огромно признание. А през 2001 година Феликс бе едва на 34 години.

Знам, че такова желание за бъдеще на Митко звучи чудовищно и болезнено в териториите около точката на пресичане между меридиан 25 градуса, 14 минути и 18 секунди Източна дължина и паралел 42 градуса, 45 минути и 51 секунди Северна ширина (б.а. - идеалният център на България). Представяте ли си нова серия признания, класации... Аз да. Или така ми се иска.

Все още предпочитам Митко да наказва със или без "Sorry!". Пък след това, ако все още иска, то нека се пробва да оправи българския футбол. Със сигурност му желая успех! Със сигурност очаквам една невиждана 2012 година от него.

Напук. На онези там. И на тези тук...